събота, 27 март 2010 г.

Разходка в гората



















Gefunden

Ich ging im Walde
So für mich hin,
Und nichts zu suchen,
Das war mein Sinn.

Im Schatten sah ich
Ein Blümchen stehn,
Wie Sterne leuchtend,
Wie Äuglein schön.

Ich wollt es brechen,
Da sagt es fein:
Soll ich zum Welken
Gebrochen sein?

Ich grub's mit allen
Den Würzlein aus.
Zum Garten trug ich's
Am hübschen Haus.

Und pflanzt es wieder
Am stillen Ort;
Nun zweigt es immer
Und blüht so fort.

J.W.Goethe

Вървях в гората,
просто хей така.
Нищо не търсех -
радвах се на пролетта...

hexemexe

четвъртък, 18 март 2010 г.

Това, което не ме убива...

"Това, което не ме убива, ме прави по-силен". Хубава мисъл. Май Ницше го е казал. Но не е вярно. За мен.
Загубил си скъп човек. Болката е непоносима. Иска ти се да умреш. Но не умираш, живееш с тази болка. А мисълта, че и занапред ще имам /може би/ такива загуби, не ме прави по-силна.
Напуска те приятел. Хей така, без причина. До вчера сте яли заедно от една паница. Споделяли сте си всичко.Това, което можеш да споделиш само на приятел. Днес е изчезнал сякаш в небитието. Може би се нуждае от помощ? Правиш опити... Напразно. Няма да се натрапвам повече, казваш си. Понякога приятелството се изчерпва. Или пък не е било истинско приятелство? За мен беше.Загубила съм истински приятел. Не ми е за пръв път. Ще го преживея. Но това не ме прави по-силна.
Неуспех. Няма страшно, това е част от живота. Мобилизираш се. Втори неуспех... Е, криза е. Ще продължаваш напред! Но дълбоко в мен се загнездва някакво странно, глождещо чувство. И то не ме прави по-силна.
Понякога се чувстваш неразбран. Дори от най-близките. Опитват се да те убедят, че грешиш. Сигурно са прави. Но аз се чувствам неразбрана и сама. И това не ме прави по-силна.
Не съм песимист. Но това, което не ме убива, ме убива бавно.
Това, което ме прави по-силна, са радостта, успехите, любовта... Щастливите моменти.

понеделник, 15 март 2010 г.

Телевизионни неволи

Писна ми да гледам вечер новините
и да слушам аз на Гоце, Бойко и сие лъжите.
На монополисти хитри ходове не ща да слушам -
не разбират ли – народът вече ще избуши!

Сериалите за мен не са отмора,
туй промиване на мозъци е, хора!
„Перла”, „Незабравима”, „Листопад”...
От таз боза завива ми се свят!

И с риалити не мога аз да се разтуша,
след ракийката, салатата и душа,
че от разните певци, танцьори и таланти
лъха на халтура, простотия и мутанти...

И като няма аз какво да избера,
най-добре да лягам и да се наспя!

събота, 13 март 2010 г.

Как планините дошли в Швейцария


Преди много време Швейцария била една от най-равните страни в света. И тогава в цялата страна имало планински теснолинейки и ски лифтове, но всичките те водели направо.Планинските станции били на едно равнище с равнинните, и когато хората слизали, се обърквали.
- Нищо не се вижда оттук!- казвали си те и се връщали обратно. Ските и шейните забутали най-отзад в мазетата.
- Това, което ни липсва, са планините - споделяли си те.
Веднъж един умен швейцарец отишъл в Холандия. Матер се казвал той, Бенедикт Матер.
Това, което видял, много го удивило. Цялата страна била в планини, но нямало нито ски, нито шейни, дори седалкови лифтове нямало.През зимата холандците се качвали пеша до различни върхове и се спускали обратно с техните дървени обувки. Но веднъж им дошло до гуша. Обувките им се напълнили бързо със сняг и краката им се намокрили.
- Толкова е мъчително - говорели си те. - Това, което ни липсва, са равнините.
Бенедикт Матер наострил слух.
- Какво ще правите, ако имахте равнини? - попитал той холандците.
- Ще садим лалета- отговорили те веднага. - За лалетата не се иска кой знае колко труд.
- Имате късмет - казал Бенедикт Матер. - В Швейцария е пълно с лалета, не знаем какво да ги правим.
Тогава холандците решили да разменят техните планини срещу лалета.
Швейцарците започнали да опаковат луковиците на лалетата в щайги и да ги пращат в Холандия.
С планините било малко по-трудно. Тогава Бенедикт Матер си спомнил старата пословица "Вярата планини премества".
- Трябва само да вярваме и ще стане!- казал той.
Тогава всички швейцарци и холандци отишли в църквите и през целия ден мислели и вярвали, че планините ще се преместят от Холандия в Швейцария, и виж ти, в Холандия започнало да се пука и трещи и една след друга планините се отделяли от земята, политали към Швейцария и се установявали там.
Най-сетне теснолинейките и ски лифтовете започнали да возят швейцарците нагоре, нависоко. Оттам се разкривал прекрасен изглед към други планини и хората можели да се спускат със ски надолу. Започнали да идват хора от целия свят за да си прекарват тук ваканцията.

Franz Hohler

вторник, 9 март 2010 г.

Двете червейчета

Дълбоко под една ливада живеели две дъждовни червейчета. Те се изхранвали с коренчета на киселец. Един ден едното червейче казало:
- Достатъчно, писна ми да живея тук долу! Ще попътувам, искам да видя света.
Опаковало си куфарчето и започнало да дълбае нагоре. Когато видяло как слънцето грее и вятърът гали тревите по ливадата, му станало леко на сърцето и то се запромъквало радостно между стъбълцата на цветя и треви. Едва изминало три метра, когато го открил един кос и ...го изял.
Второто червейче останало в своята дупка под земята, ядяло всеки ден коренчета на киселец и доживяло до дълбока старост.
Но преценете сами : Живот ли е това?

Franz Hohler

понеделник, 1 март 2010 г.

За възпитанието, насилието и мира

Ще ви разкажа една малка история. Самата аз я чух преди доста време, една старица ми я разказа. Никога няма да забравя разказа й:
"Когато бях млада, родителите често биеха децата си. Считаше се за необходимо децата да бъдат бити, за да бъдат послушни и кротки. Всички майки и бащи трябваше да набият детето си, ако считаха, че е направило нещо, което не е трябвало според тях да прави.
Моят син Йохан беше едно жизнерадостно и послушно дете и аз не исках да го бия. Но един ден съседката дойде при мен и каза, че Йохан е бил в нейната градина и е откраднал ягоди. И че ако не го напердаша сега, ще си остане цял живот крадец.
На всички майки им се свива сърцето, когато някой се оплаква от техните деца. И аз си помислих: "Сигурно е права. Ще трябва порядъчно да напердаша моя син".
Йохан седеше и си играеше с кубчета - тогава той беше едва на пет години. Казах му, че ще го напердаша и той сам трябва да излезе и да отреже една пръчка. Той заплака и излезе. Аз седях в кухнята и го чаках.
Измина доста време, докато се върне. Плачейки, той се промъкна в кухнята, но не носеше никаква пръчка. "Мамо,- каза той хълцайки- не можах да намеря пръчка, но ето един камък, може него да хвърлиш по мен!" И ми подаде един камък - най-големия камък, който можеше да се побере в неговата малка ръчичка.
Тогава и аз заплаках, защото разбрах, какво си е помислил: "Мама иска да ме нарани, тогава по-добре ще го направи с един камък." Срамувах се. Взех го в прегръдките си и плакахме, докато отмалеем. Заклех се, че никога, никога няма да бия детето си. Взех камъка и го поставих на един рафт в кухнята, където можех да го гледам всеки ден, докато Йохан порасна.
Крадец от него не стана. Бих искала да разкажа това на моята съседка, но тя отдавна се беше преместила."
- Да, каза старицата, която разказа всичко това - тогава бях много, много млада.
Помислих си, че ако имам деца, и аз никога няма да ги бия. Родих две деца и никога не ги ударих. Станаха добри хора. Те също не бият техните деца.
Защо разказвам всичко това? За мира ставаше дума. Мисля, че има връзка с тази история. Все още има много майки и бащи, които бият децата си и мислят, че е за добро. Мислят, че с бой децата им ще станат послушни и покорни. Но вместо това такива деца стават хора, които обичат да бият. Защото, как от някого, който е свикнал с насилието от дете, ще стане по-късно мирен човек. И как ще има мир в света, ако няма миролюбиви хора. Вкъщи, в дома трябва да започва мирът. Мисля, че би било добре, на всички кухненски рафтове по света да стои по един камък, като напомняне: Стига насилие!
Познавам много държавници и политици, които трябва да имат такъв камък на кухненския си рафт.
Ала сигурно биха използвали камъните само за да си разбиват с тях един на друг главите.
Защото който вярва в насилието, действа като насилник.

Астрид Линдгрен
/превод от немски/