Цветен уикенд на село

Ставам за градинар,а? ;) Да е жива и здрава майка ми!
Цветна и усмихната седмица!

За Паулу Коелю и манекенките

Напоследък из нета и медийното пространство често попадам на мнения, че книгите на Паулу Коелю били четиво за манекенки.Мнения, омаловажаващи творчеството на автора. Или пък: единственото, което били прочели тези моделки, хубавици, компаньонки е нещичко от Коелю. Визирайки умствения им багаж.
На вкус и на цвет товарищей нет. Аз също съм прочела доста неща от този автор.
Харесвам го. Тук искам да ви цитирам негови мисли за любовта, свободата, щастието, избора, дорото, злото... Малка част от това, което ме е докоснало, накарало ме е да се замисля.
"Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: Да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят."
"Животът - това са нашите постъпки. Има неща, които боговете ни карат да изживеем. Няма значение защо го правят, както и няма никакъв смисъл да се опитваме на всяка цена да ги избегнем."
Из "Петата планина"

"Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона. И аз съм като всички хора: виждам света и нещата, които се случват в него такива, каквито бих искал да бъдат, а не такива, каквито са."
"Никой не се страхува от неизвестното, защото всеки човек е способен да отвоюва това, което иска и от което се нуждае. Страхуваме се единствено да не загубим това, което притежаваме, било то живот или градина."
Из "Алхимикът"

"Любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си - винаги се оказваме в нова ситуация. Любовта може да ни заведе в ада или в рая, но винаги ни носи нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване.Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете."
Из "Край река Пиедра седнах и заплаках"

"Има две неща, които пречат на човек да осъществи мечтите си: да мисли, че са невъзможни, или внезапен обрат на съдбатада ги направи възможни, когато най-малко е очаквал. Защото в този миг започва да се страхува от пътя, който ще го изведе неизвестно къде, от живота, пълен с незнайни предизвикателства, и от възможността нещата, с които е свикнал, да изчезнат завинаги.
Хората искат да променят всичко и в същото време да продължат както преди."
"Доброто и Злото имат едно и също лице, всичко зависи от това, в кой момент пресичат живота на всяко живо същество."
Из "Демонът и сеньорита Прим"

А ето и нещичко от "настолната Библия" на манекенките - "Единайсет минути":
"Когато човек е влюбен, той престава да се храни, да спи, да работи, да е спокоен. Много хора се плашат, тъй като щом се появи любовта, тя разрушава всичко старо, което среща по пътя си.
Никой не иска в неговия свят да настъпи хаос. Ето защо мнозина успяват да премахнат тази опасност и не позволяват на един дом с изгнили основи да рухне. Това са архитектите на отживелите неща.
Други разсъждават по коренно различен начин: Те се отдават, без да мислят, надявайки се в любовта да намерят решения за всичките си проблеми. Прехвърлят върху другия цялата отговорност за своето щастие, но и също цялата вина за евентуалното си нещастие. Намират се в постоянна еуфория, тъй като им се е случило нещо чудесно, или са подтиснати, тъй като неочакваното събитие е разрушило всичко.
Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш - кое от двете е по-малко
разрушително? Не знам.
"Не можем да кажем на пролетта: "Ела по-скоро и остани по-дълго" Можем само да й кажем: "Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш."

Ще стана досадна, ако продължа... Пък и вие сте прочели нещо, или всичко от Паулу Коелю. Познавам много хора, млади хора, които не са прочели и една книга през живота си и даже се гордеят с това. Някои от тях вече са студенти. Ако въпросните манекенки четат Коелю, все са се обогатили с нещо. Ще завърша пак с руската поговорка: На вкус и на цвет, товарищей нет.

Розата

За Райнер Мария Рилке се разказва следната история от първия му престой в Париж:
Всеки ден по обяд Рилке минавал заедно с млада французойка през един площад, където седяла просякиня и просела милостиня. Тя седяла винаги на едно и също място,
без да поглежда към никой дарител. Рилке никога не й давал нищо, докато неговата придружителка често слагала по някоя монета.
Един ден французойката попитала учудена Рилке, защо никога не дава нищо. Рилке отговорил: "Ние трябва да подаряваме на нейното сърце, а не на ръката й".
След няколко дни Рилке взел една разцъфнала роза, сложил я в протегната съсухрена ръка на просякинята и искал да отмине. Тогава се случило нещо неочаквано: просякинята погледнала нагоре, видяла дарителя, станала с усилие от земята, опипала ръката на непознатия мъж и я целунала. Тръгнала си с розата.
Нямало я цяла седмица. След осем дни тя отново седяла на обичайното място. Както винаги не отронвала нито дума. "Но от какво е живяла всичките тези дни, след като нищо не е получавала?" - попитала французойката.
Рилке отвърнал: "От розата..."

Светли празници и да не забравяме тези, които се нуждаят от нашата роза!

Разходка в гората

Gefunden

Ich ging im Walde
So für mich hin,
Und nichts zu suchen,
Das war mein Sinn.

Im Schatten sah ich
Ein Blümchen stehn,
Wie Sterne leuchtend,
Wie Äuglein schön.

Ich wollt es brechen,
Da sagt es fein:
Soll ich zum Welken
Gebrochen sein?

Ich grub's mit allen
Den Würzlein aus.
Zum Garten trug ich's
Am hübschen Haus.

Und pflanzt es wieder
Am stillen Ort;
Nun zweigt es immer
Und blüht so fort.

J.W.Goethe

Вървях в гората,
просто хей така.
Нищо не търсех -
радвах се на пролетта...

hexemexe

Това, което не ме убива...

"Това, което не ме убива, ме прави по-силен". Хубава мисъл. Май Ницше го е казал. Но не е вярно. За мен.
Загубил си скъп човек. Болката е непоносима. Иска ти се да умреш. Но не умираш, живееш с тази болка. А мисълта, че и занапред ще имам /може би/ такива загуби, не ме прави по-силна.
Напуска те приятел. Хей така, без причина. До вчера сте яли заедно от една паница. Споделяли сте си всичко.Това, което можеш да споделиш само на приятел. Днес е изчезнал сякаш в небитието. Може би се нуждае от помощ? Правиш опити... Напразно. Няма да се натрапвам повече, казваш си. Понякога приятелството се изчерпва. Или пък не е било истинско приятелство? За мен беше.Загубила съм истински приятел. Не ми е за пръв път. Ще го преживея. Но това не ме прави по-силна.
Неуспех. Няма страшно, това е част от живота. Мобилизираш се. Втори неуспех... Е, криза е. Ще продължаваш напред! Но дълбоко в мен се загнездва някакво странно, глождещо чувство. И то не ме прави по-силна.
Понякога се чувстваш неразбран. Дори от най-близките. Опитват се да те убедят, че грешиш. Сигурно са прави. Но аз се чувствам неразбрана и сама. И това не ме прави по-силна.
Не съм песимист. Но това, което не ме убива, ме убива бавно.
Това, което ме прави по-силна, са радостта, успехите, любовта... Щастливите моменти.

Телевизионни неволи

Писна ми да гледам вечер новините
и да слушам аз на Гоце, Бойко и сие лъжите.
На монополисти хитри ходове не ща да слушам -
не разбират ли – народът вече ще избуши!

Сериалите за мен не са отмора,
туй промиване на мозъци е, хора!
„Перла”, „Незабравима”, „Листопад”...
От таз боза завива ми се свят!

И с риалити не мога аз да се разтуша,
след ракийката, салатата и душа,
че от разните певци, танцьори и таланти
лъха на халтура, простотия и мутанти...

И като няма аз какво да избера,
най-добре да лягам и да се наспя!

Как планините дошли в Швейцария

Преди много време Швейцария била една от най-равните страни в света. И тогава в цялата страна имало планински теснолинейки и ски лифтове, но всичките те водели направо.Планинските станции били на едно равнище с равнинните, и когато хората слизали, се обърквали.

- Нищо не се вижда оттук!- казвали си те и се връщали обратно. Ските и шейните забутали най-отзад в мазетата.
- Това, което ни липсва, са планините - споделяли си те.
Веднъж един умен швейцарец отишъл в Холандия. Матер се казвал той, Бенедикт Матер.
Това, което видял, много го удивило. Цялата страна била в планини, но нямало нито ски, нито шейни, дори седалкови лифтове нямало.През зимата холандците се качвали пеша до различни върхове и се спускали обратно с техните дървени обувки. Но веднъж им дошло до гуша. Обувките им се напълнили бързо със сняг и краката им се намокрили.
- Толкова е мъчително - говорели си те. - Това, което ни липсва, са равнините.
Бенедикт Матер наострил слух.
- Какво ще правите, ако имахте равнини? - попитал той холандците.
- Ще садим лалета- отговорили те веднага. - За лалетата не се иска кой знае колко труд.
- Имате късмет - казал Бенедикт Матер. - В Швейцария е пълно с лалета, не знаем какво да ги правим.
Тогава холандците решили да разменят техните планини срещу лалета.
Швейцарците започнали да опаковат луковиците на лалетата в щайги и да ги пращат в Холандия.
С планините било малко по-трудно. Тогава Бенедикт Матер си спомнил старата пословица "Вярата планини премества".
- Трябва само да вярваме и ще стане!- казал той.
Тогава всички швейцарци и холандци отишли в църквите и през целия ден мислели и вярвали, че планините ще се преместят от Холандия в Швейцария, и виж ти, в Холандия започнало да се пука и трещи и една след друга планините се отделяли от земята, политали към Швейцария и се установявали там.
Най-сетне теснолинейките и ски лифтовете започнали да возят швейцарците нагоре, нависоко. Оттам се разкривал прекрасен изглед към други планини и хората можели да се спускат със ски надолу. Започнали да идват хора от целия свят за да си прекарват тук ваканцията.

Franz Hohler