Може би

може би отново
си на път
със закърпено сърце
и разкъсана душа

плаваш върху сълзи
през стари мечти
оставяш навигацията
на надеждата

взимаш със себе си думи
както някога
думи с които
издържаш нощта

молиш за подслон 
и отдъхваш 
при тези
които те обичат

търпеливо чакаш
смелостта
за следващата крачка

Jorge D. R.

Завинаги

                               ©Duy Huynh

понякога надеждата е
една фата моргана
в която чувствата избуяват
и в незащитени думи
се губят 
завинаги

Jorge D.R.

Понякога

Понякога пътуваме

до непознати места

но често само

в едно друго състояние

на собствената душа.

Понякога сменяме

познатия път

но най-често само

нашето мнение

и предразсъдъци.

Понякога мечтаем

за чужди брегове.

Тогава вятърът

утихва в тревата.

За един момент

чуваме пеперудите.

И си мислим,

че сме вкъщи.

Jorge.D.R 

                                                             снимка

Довери ми се

                                         ©Audrey Kawasaki

Нека твоите сълзи

потекат през моите очи.

Погледът ми ще те спре.

Нека твоето мълчание

се процеди през моите уши.

Моето сърце ще те чуе.

Нека твоята болка

се прокрадне в моята душа.

Ръцете ми ще са отворени.

Нека твоята усмивка

да проникне в моето сърце.

Кожата ми ще те приеме.

Нека твоята любов

да попадне в моето тяло.

Аз ще стоя здраво на краката си.

Jorge D.R. 

Против всякакъв разум

                                            ©Angela Morgan

ти събираш моите

разпилени мечти

в твоята усмивка

плътно до надеждата

строиш нова къща

от думи на бъдещето които

живеят под дъгата

съвсем далеч от пропастта

учиш ме да се вслушвам

в меките тонове които

трептят зад цветовете

съвсем близо до живота

проправяш зад всеки край

един нов път който

запълва междинни пространства

с любовни мелодии

полагаш щастие върху кожата ми

караш пустинята ми да оживее

и отново ти вярвам

против всякакъв разум

Jorge D. R.

Ако някога …

Ако  денят загуби

своята светлина

ако нощта

не свършва бързо

ако животът

минава покрай нас

ако душата

не ни е пристан вече

ако мечтата

мислите закрива

ако думите

няма какво да кажат вече

ако времето

просто спре

Тогава

ще ни остане само още чувството

че  наистина сме обичали
Jorge D. R. 

                                                © Josh Adamski

Местонахождение

напразно

чаках утрешния ден

напразно

вятъра в гърба усещах

тъжно

вслушвах се в мелодии

безкрайно

писах стихове

постоянно

твоята усмивка търсех

хилядократно

мозъка си форматирах

накрая разбрах

че принадлежа на себе си

Jorge. D.R.