/Два различни дневника за една и съща вечер/
Нейният дневник:
В събота вечерта той се държа много странно. Бяхме се разбрали да излезем вечерта на бира. Целия ден бях с приятелки на пазар и затова малко закъснях. Сигурно затова беше намусен. Започнах някак разговор и му предложих да отидем другаде, където ще се забавляме по-добре. Той се съгласи, но остана мълчалив и като че в мислите си беше другаде. Попитах го, какво има, а той: „Нищо”. Тогава го попитах, дали с нещо съм го ядосала. Той ми каза, че това няма нищо общо с мен и да не се безпокоя.
На връщане в колата му казах, че го обичам, но той продължи да си кара. Въобще не го разбирам, защо просто не ми каза „И аз те обичам”? Като се прибрахме, чувствах, че вече съм го загубила, че не иска да има нищо общо вече с мен. Той само седеше и гледаше втренчено телевизия. Накрая си легнах. След 10 минути дойде и той и за моя изненада реагира на моите докосвания и ние се любихме. Но някак си все още имах чувството, че само тялом е тук, а мислите му са някъде далеч. Това ми дойде в повече и реших да си поговорим открито за ситуацията, но той вече беше заспал.
Поплаках си, докато заспя. Не знам, не мога повече. Почти съм сигурна, че си има друга. Животът ми няма смисъл вече...
Неговият дневник:
Днес любимият ми отбор загуби с 3:0, но пък правихме страхотен секс.