Пиринският Стоунхедж

или една разходка до мегалитните скални образувания край с. Мечкул и параклис "Св. Мина".

Селото ми е на 20-тина километра от тази местност и още преди няколко години чух реклама на това малкоизвестно място по местно радио. И ето че дойде ред да видя тези природни чудатости.
За да го посетите, следвате отбивката по главен път Е 79 към село Брежани, продължавате към село Ракитна, след него към село Мечкул. Пътят след Брежани е доста лош. На едно било, преди да влезете в с. Мечкул вдясно има табела за набиране средства за параклис "Св. Мина" и черен път. Оставихме колата и тръгнахме пеш /30-40 мин./. До параклиса може да се стигне и с високопроходима кола, но гледките наоколо не са за изпускане.

 Поглед към с. Стара Кресна

 Кръстът на хълма над с. Брежани

 Първите интересни скални образувания.

 Зад тях в далечината вече се вижда параклиса.

Много камъни като отсечени с нож.

 Малко скално кресло.

 Скален гущер, пълзящ към букета, извиращ от скалата.

 Приближаваме към параклиса и скалните образувани до него. В парклиса може да се влезе и запали свещ.

На Свети Мина се прави курбан в местността, има множество сковани маси и пейки.

 Стъпката на Крали Марко - може би естествена вдлъбнатина в камъка или пък издълбана от ръцете на траките, пълна с вода, а някой беше сложил и цветенца. Замиваме се за здраве.

 Наоколо е осеяно с малки каменни кръстове, може би старо гробище на с. Мечкул, на някои се разчитат и години - 1886 г., 1906 г.

 Между двата склона е Кресненското дефиле.

 Поглед към с. Черниче

Със сигурност не разгледахме всичко, но се заредихме с енергия от красивите гледки.

За времето

Дни и години изтичат

докато в края нищо не остава,

освен малкото моменти,

в които времето си забравил.

Мимолетни, моменти без време

се прибавят към един смисъл,

който животът е получил,

когато от времето нищо не остава.

Gerhard Feil

Под контрол

Държиш всичко под контрол:
работата ти,
финансите ти,
ежедневието ти,
всичко е под контрол.

Но не в по-малка степен
всичко това 
те държи под контрол.

Gerhard Feil

Лате макиато

Още бяхме заедно, 
но ти отдавна 
ме беше напуснала.
В мислите си беше
при една нова любов, 
при една нова надежда.

Седяхме в едно кафене,
а аз не исках да разбера, 
че това беше раздяла,
че любовта може да бъде
като едно студено лате макиато.

А аз все още
бях луд по теб.

Gerhard