Веднъж един хитър собственик на
туристическа агенция окачил на витрината на своето бюро табела с
необичайно предложение:
Невероятна промоция!!!
Почивка на ОСТРОВА НА ЩАСТИЕТО само за 999 евро!
Остров на щастието? Как така? Хората
се чудели.
- Къде ли има още щастие?- мърмореше един вечно недоволен човек.
- Вярно,- оплакваше се една дама,- щастието се среща толкова рядко.
И веднага всеки започна нещо да казва, че такова нещо като „щастие” в днешно
време вече няма.
- Може би ще го намерим на този остров?- каза един човек накрая.
- Малко щастие не би било зле - каза друг и веднага запази две места.
И тъй като много хора мислеха еднакво, пътуването до острова на щастието бързо
бе изкупено.
Собственикът на агенцията се радваше:”Ама че щастие с щастието!” – каза си той
и доволно потри ръце.
Шест седмици по-късно един рибарски катер доведе първата група летовници до този
странен остров.
Пътниците стояха до перилата и гледаха към морето.
- Ето го острова! –
извика едно дете, сочейки към хоризонта.
- Да, вярно! – каза един възрастен господин, гласът му звучеше радостно
възбудено. – Какво щастие! И той замълча смутено. Не каза ли току що „щастие”?
Засрамен той наведе глава, но сърцето му тупкаше.
Пътниците се втренчиха удивени към хоризонта. Техните сърца също биеха
учестено. Дали този „остров на щастието” беше вълшебен остров?
- Глупости, - мърмореше един, обръщайки се към другите, - да видим какво ни чака там!
Да бъдем предпазливи!- предупреждаваше друг, всички кимаха съгласявайки се.
Навъсени пътниците се втренчиха към скалистия, покрит с поляни и борове остров.
Само възрастният господин стоеше при децата до перилата и се усмихваше.
- Тук е както на картинките в „Пипи Дългото Чорапче – радваше се едно момиченце
и хвана възрастния човек за ръката. – Дали тук ще можем да си играем така
хубаво?
- Със сигурност.
- Чудесно! – Толкова се радвам! – Аз също.
Въодушевени децата се спуснаха на земята и преди техните родители да могат да
кажат нещо, се пръснаха във всички посоки.
В това време възрастните разгледаха по-добре острова и се изплашиха. Те видяха
само стари рибарски къщурки, ферми, един смесен магазин и кучета, котки,
кокошки, кози и овце. Хотели, ресторанти, бързи закуски, сладкарници, магазини
за сувенири и бензиностанции не откриха. Само няколко бунгала-колиби красиво
украсени с пирен бяха предназначени за гостите.
- Е, какво да се прави, все някак си ще издържим тези дни – помисли си един.
- Ха-ха! –избухна в горчив смях друг. – Това е нашето „щастие”!
Но странно, времето минаваше бързо. Десет дни без кола, ток, телефон,
телевизор,компютър и будилник, без бързане, стрес, ядове, спорове, омраза,
завист – но с много време за почивка и говерене, за изслушване, разглеждане,
игра, смях, удивление и откривателство, да, а също и за забрава на някои
проблеми и грижи. Хорат бяха толкова заети с тези неща, че съвсем забравиха да
търсят „щастието” на този странен остров. Или вече го бяха намерили?
Острови на щастието има навсякъде.
Например също на тази горска поляна...
