Не виждаш ли

Christian Choisy: Couples Poses II

Защо питаш дали съм аз този
който е нещастен
и пише тъжни стихове

Защо вярваш че аз съм този
който копнее
и търси любов

Не виждаш ли
моя двойник -
този с тъжните очи?

Gerhard

Да си тъжен

Да си тъжен

значи да не можеш да издишаш добре

и да не усещаш нищо на вкус

освън да си тъжен

Да си тъжен

значи може би да забелязваш повече

от това което е тъжно

отколкото преди да си бил тъжен

Да си тъжен

не значи да искаш да си тъжен

и не да искаш да си нещастен

а също и не да искаш да си щастлив

Да си тъжен

значи изобщо да не искаш нищо

но също и не нищо да не искаш

значи просто да си тъжен
Erich Fried

Приказка за печалната тъга

Една малка женица вървяла по прашен селски път. Тя била вече доста стара, но походката й била лека, а усмивката й блестяла със свежия гланц на безгрижно момиче.
Тя спряла при една свита на кълбо фигура и погледнала надолу към нея. Не могла да разпознае много. Съществото, което седяло в прахоляка на пътя, създавало впечатление, че е без тяло. Приличало на сиво фланелено одеяло с човешки контури. Дребната жена се навела и попитала:
- Коя си ти?
Две почти безжизнени очи погледнали уморено нагоре.
- Аз ли? Аз съм тъгата - прошепнал гласът запъвайки се и толкова тихо, че едва се чувал.
- Ах, тъгата! - извикала зарадвано малката жена, сякаш поздравила своя стара позната.
- Познаваш ли ме? - попитала тъгата недоверчиво.
- Разбира се, че те познавам! Ти винаги си ме придружавала понякога по пътя ми.
- Да, но... , - със съмнение отвърнала тъгата, - защо тогава не бягаш от мен? Не се ли страхуваш?
- Защо да бягам от теб, скъпа? Ти сама добре знаеш, че настигаш бягащите от теб. Но искам да те попитам: Защо изглеждаш толкова обезкуражена?
- Аз... аз съм тъжна - отговорила сивата фигура със сипкав глас.
Малката старица седнала до нея.
- Тъжна си, значи - казала тя и кимнала разбиращо с глава. - Разкажи ми, какво толкова те потиска.
Тъгата въздъхнала дълбоко. Наистина ли този път някой искал да я изслуша? Колко често си бе пожелавала това.
- Ах, знаеш ли, - започнала колебливо и много учудена - работата е в това, че никой не ме обича. Мое предопределение е да вървя измежду хората и да съм с тях за известно време. Но когато отивам при тях, те се плашат. Ужасяват се от мен и ме избягват като чума.
Тъгата тежко преглътнала:
- Те са измислили изречения, с които искат да ме пропъдят. Казват: "Алабаланица, животът е весел". И тяхната фалшива усмивка води до спазми в стомаха и задушаване. Казват: "Благословено да е това, което те прави твърд." И получават болки в сърцето.
Казват:"Трябва само да събера сили". И усещат раздиращи болки в раменете и гърба. Те казват: "Само слабите плачат". А насъбралите се сълзи почти ще взривят главите им. Или се упояват с алкохол и дрога, за да не трябва да чувстват.
- О да, често съм срещала такива хора - потвърдила старицата.
Тъгата се свила още мъничко.
- Искам само да помогна на хората. Когато съм съвсем близо до тях, могат да опознаят сами себе си. Ще им помогна да изградят гнездо, където да се погрижат за раните си. Който е тъжен, има особено тънка кожа. Понякога страданието избухва отново, като незаздравяла рана, а това боли много. Но само който допусне тъгата в себе си и изплаче всички неизплакани сълзи, може наистина да се излекува. Но хората не искат аз да им помогна. Вместо това те слагат една ярка усмивка върху техните белези и се смеят рязко. Или пък се обвиват в броня от горчивина.
Тъгата млъкнала. Нейният плач отначало бил слаб, после по-силен, и накрая съвсем отчаян. Малката старица взела сгушената фигура в ръцете си. "Колко мека и нежна е при допир"- помислила си тя и галела нежно треперещия вързоп.
- Поплачи си, тъга,- прошепнала старицата с обич- почини си, за да можеш да събереш отново сили. Ти никога вече не трябва да странстваш сама. Аз ще те придружавам, за да не взима унинието надмощие.
Тъгата престанала да плаче. Тя се изправила и учудено гледала своята нова спътница.
- Но...но - коя си всъщност ти?
- Аз? - казала дребната старица подсмихвайки се, а после се усмихнала отново безгрижно като младо момиче. - Аз съм надеждата.

/превод от немски/

автор: Inge Wuthe http://www.sternzauber.de