Бягство

"Можеш да избягаш от това, което е зад теб, но това, което е в теб, винаги ще те настигне."

Два мъдри съвета

"Много е просто

да живееш занапред без любов:
Трябва само да се обградиш
с красота, която те радва
и никога не те уморява".

И така, обградих се
с много, много красота.
Но тя не ме радваше,
намирах я
еднообразна
и бях тъжен.
Отидох отново при мъдреца.
Но той ми каза:

"Толкова е просто:
Красотата може да радва
винаги отново и отново
само този,
който има и любов".

Erich Fried

Необходими въпроси

Тежестта на страха
Дължината и ширината на любовта
Цветът на копнежа
на сянка и на слънце


Колко камъни трябва да се преглътнат
като наказание за щастие
и колко дълбоко трябва да се копае


докато нивата даде мляко и мед

Erich Fried

Нова гледна точка

Все повече хора
познават само 
любовта от пръв поглед.
Повече време
те просто вече
нямат за това.

Ernst Ferstl

Из дивия запад

Но не в Америка, а една разходка из Трънско. Първо отидохме на Водопада край Трънска Врабча.

 А ето го и самият водопад. Чудесно място за отдих и цър-пър. Успяхме да заемем уединената масичка с огнище точно пред водопада. :)

А ето го и самия Гринго, създал удобствата за туристите около водопада. Добре е, че има и такива хора! Разпитахме го как да стигнем до Ябланишката екопътека и той ни заобяснява: "По пътеката по кльона, по клюна насам-натам,  ааа, те американците хвърлиха доста пари там, много е убаво!" и дали защото беше вече мотан или по природа малко смотан /имам предвид, че не може да обяснява, не друго ;)/не можахме да го разберем. Не разбрахме даже, дали е оправен пътя до Банкя " даа, булдозери, камиони..." , но иначе прати много поздрави на жена му "може да е в кръчмата".

 Запалихме колата и отидохме до с. Банкя, Трънско!!! Пътят е кофти, оправят някакво свлачище, но друго нищо.

И там доста зор видяхме, докато ни упътят за екопътеката. Ако сте решили да отидете, веднага след моста при завода за бутилиране на минерална вода завийте вдясно, оставете си колата и тръгвайте нагоре до края на къщите. Малка изтъркана табела указва да завиете по трънясала пътека вдясно. Поколебахме се, дали е това, защото снимките , които бях видяла в интернет, показваха други красоти. Оказа се, че е това.  След трънаците влизате в приятна пътечка в горичка и след половин час започват хубави гледки.

 Някакви надписи, но не и такива, които да поясняват колко е дълга пътеката и докъде води. 

Изкачват се и такива стълби,  изгнилите дървени парапети не ги снимах. Но е ясно, че ако американците бяха хвърлили някаква пара тук и инвалиди щяха да могат да преминават. А иначе срещнахме доста туристи по пътеката, дори и чужденци.

Стигнахме само до този мост, не защото ни е  било страх да вървим нататък, а защото не знаехме, дали зад скалата пътеката продължава и какво още можем да видим. Пък и времето напредваше. На връщане разбрахме от други туристи, че имало още природни красоти.

Е, какво пък! Следващият път до края. :)

Понякога фантазията ни играе номера

Но понякога сънищата стават по-реални
отколкото би могъл да бъде животът,
а понякога животът става по-абсурден
от  една неспокойна нощ.


Gerhard Feil, www.gegge.de

Любовна история в пътни знаци

Преди месец ми се наложи да си припомня правилника за движение и попаднах на тази:

                       /клик на снимката за увеличение/