Из дневниците на hexemexe

Метаморфоза

2012-02-14T14:35:00.000+02:00

Загубих се за момент

в твоята усмивка

и се намерих отново

в кафявото на твоите очи

но тогава аз

вече не бях същият

ти ми бе подарила крила

Gerhard Feil

Сълзи в косите

2012-02-12T16:43:00.000+02:00

Още не е свършил денят

но въздухът мирише вече

на раздяла

Ти сълзи в косите

си заплела

Но аз ще си спомням

за топлината на твоето

тяло и твоята усмивка

когато ти дойде при мен

Gerhad

Зад тъмните дни

2012-02-09T17:42:00.000+02:00

Joujou_pixelio.de

Ще се намерим отново

зад тъмните дни

при пейката край езерото

Тук ние седяхме и

мечтаехме за живот

тук вълните шептяха

а летният вятър не ни

напомняше за зимата

Тук аз написах за теб

най-хубавия си стих

и не предчувствах

че беше раздяла

Gerhard

Питам се

2012-02-06T21:09:00.000+02:00

Има хора които, са нещастни
въпреки че нищо не им липсва,

а има хора които, са щастливи,
въпреки че всичко им липсва.

Дали взимат всъщност
една и съща дрога?

Gerhard Feil

Предупреждение

2012-02-05T11:50:00.000+02:00

Не всичко, което има ръце и крака,
има също сърце и мозък.

Ernst Ferstl

Нищо не остава

2012-02-01T22:28:00.000+02:00

Винаги чакаме

нещо да свърши –

дъждът, зимата,

лятото, болките.

Обикновено те

преминават.

За някои неща

искаме да останат –

любовта, животът.

За съжаление

те също свършват.

Нежелана действителност

2012-01-27T21:15:00.000+02:00

Старите мечтаят за миналото
младите мечтаят за бъдещето

същевременно и млади и стари
мечтаят за по-добри времена

справедливо ли е това спрямо настоящето?

Gerhard Feil

На ръба на самотата

2012-01-24T15:10:00.000+02:00

Камъните се обръщат

на края на самотата.

Думи на утеха да намерят,

по-близо до небето и

до полета на скалния орел.

Да изживеят

една последна пролет,

една любов.

Да чакат чудото

на ръба на самотата

и на забравата.
Gerhard

Напълно невъзможно

2012-01-22T15:55:00.000+02:00

Как можеш
да прогониш някого
от главата си,
когото си
приютил вече
в сърцето си?

Gerhard Feil

Собствено небе

2012-01-20T21:36:00.000+02:00

Къде остават нашите сънища
когато вече са изсънувани

Те имат ли си

собствено небе

или собствен ад

Или те са само

диханието на ангели -
мимолетни ,,,

Gerhard

Наздраве!

2012-01-17T12:30:00.000+02:00

За рождения ми ден си пожелавам желания и мечти!:)

Риза от мечти

2012-01-15T20:19:00.000+02:00

Уших си златна риза от мечти
облякох я и леко я прокъсах.
Недоловими някога очи
от себе си конче и вързаха...

Затуй, защото вярвам в чудеса
ревера и съших с надежда,
по ръбовете сложих синева,
в мъглата, тъй - да ме поглежда.

Наместо копчета поставих и звезди -
от тези дето никога не гаснат!
По шевовете хорските съдби,
успяха някак да напаснат.

Откраднах от безкрая аромат,
крила от моя ангел да рисувам.
На края от греха си взех за цвят
отдавна спрях да се преструвам.

Уших си златна риза уж с мечти,
а стана на живота ми подобна.
По мярка ми е (може би) почти...
Мечтите без размер са най-удобни...

автор: Ангела Пранарова

Не е достатъчно

2012-01-14T18:52:00.000+02:00

Интелигентността не е достатъчна,
когато липсва мъдрост.

Оптимизмът не е достатъчен,
когато липсва сила.

Животът не е достатъчен,
когато липсва магия.

Приятелството не е достатъчно,
когато липсва доверие.

Любовта не е достатъчна,
когато липсва смелост.

Аз не съм достатъчен,
когато ти ми липсваш.

Между хората

2012-01-10T17:19:00.000+02:00

Asya Schween: Trapped

Винаги остава един лист ненаписан
една дума неизказана
една любов неизживяна

Винаги има остатък мълчание
между нас хората

Gerhard

Пустота

2012-01-08T10:58:00.000+02:00

Всичко, което присъства чрез отсъствието си.

Елиф Шафак, "Любов"

Всяка неизказана дума

2012-01-06T19:11:00.000+02:00

Мисля за теб
далеч от теб и
ти желая всичко
което не можах
да намеря в живота

Мисля за всяка
неизказана дума във
всяко ненаписано писмо
и всички срещи за които
никога нямаше време

Мисля за теб

Gerhard

***

2012-01-05T12:15:00.000+02:00

Не си
намерил истина,
ако чрез нея
си загубил любовта.
Не си
открил красота,
ако тя не
събужда любов.

Hans Kruppa

Търсих те навсякъде

2012-01-02T12:15:00.000+02:00

Навсякъде те търсих:

зад твоята скрита усмивка,

между редовете на писмата,

над белите облачета,

под топлата завивка.

Тук и там

мислех, че си ти.

Но ти беше изчезнал безследно.

Търсих те

в градината на моите мечти,

в замъка на моите спомени,

в лодката на моите надежди.

Напразно.

Когато се отказах от търсенето,

изведнъж ти отново беше тук.

Аз бях –

прости ми моята глупост –

аз бях забравила,

че ти вече си

в сърцето ми.

Ernst Ferstl, "Auf der Suche nach dir..."

Но да не...

2011-12-27T21:52:00.000+02:00

Днес блогът ми става на 2 години. Не мисля да правя някакви равносметки и статистики, но понеже прекарвам доста време в Blogger, не мога да отмина този рожден ден. Благодаря на всички, които се отбиват тук! Нека следното стихотворение на Hans Kruppa бъде едно послание към мен и моите читатели:

Но

Да се провалиш,

но да не се ожесточиш.

Да бъдеш мамен,

но да не мамиш.

Да зарежеш илюзиите,

но не и надеждата.

Разочарования да претърпиш,

но да не се примириш.

С нещо да се задоволиш,

но да не се притъпиш.

Да бъдеш лъган,

но да останеш честен.

Да загубиш мечти,

но не и мечтаенето.

Любовта избери, Любовта!

2011-12-25T20:14:00.000+02:00

Подарих си за Коледа книга:

Не съм я прочела още цялата, но ме впечатли:
"Любовта избери, Любовта! Животът
без нея е бреме, ти вече видя."
Руми
---
И сега това неКоледно ми се върти в главата:
Любовта аз избрах,
ала Тя не Мен избра.

P.S. Ако се лъжа, ще се самоопровергая в пост, без да чакам до следващата Коледа. :)

Щастие

2011-12-24T10:09:00.000+02:00

Колкото и

да се опитваш,

щастие насила

не можеш да постигнeш.

То идва неочаквано

със тихи стъпки

и отминава често

неразпознато.

http://gerhardsblog.blogspot.com/

С теб

2011-12-20T18:43:00.000+02:00

Отново вървя
по мокрите улици
из града с теб

Сънят не казва
накъде вървим
и откъде идваме

това е просто мой сън
и ти си с мен

Само една любов

2011-12-18T14:54:00.000+02:00

Една любов която не пита
кога и защо
която е само тук над времето

Една любов за мечтатели
без начало
без край

http://gerhardsblog.blogspot.com/

Времето

2011-12-15T21:01:00.000+02:00

Не може да се
почувства,
въпреки това
не е минало
покрай някого
безследно.

Копнеж

2011-12-11T22:25:00.000+02:00

Отново пак все този
дяволски копнеж

само че отдавна съм
забравил по какво...

http://gerhardsblog.blogspot.com

Времето между...

2011-12-10T18:46:00.000+02:00

Времето между есента
и зимата
преди да се настани ледът

Времето между любовта
и раздялата
преди да свърши всичко

изображение и текст:
http://gerhardsblog.blogspot.com

Любов и разум

2011-12-09T22:05:00.000+02:00

Любовта
може да те лиши
от разум.

Разумът
може да те лиши
от любов.

По-добре
да разбираш любовта,
отколкото
да обичаш разума.

Hans Kruppa, http://www.hanskruppa.de

Какво е чувството...?

2011-12-06T23:38:00.000+02:00

"Какво е чувството да знаеш, че си имал властта да сринеш душата на някого и си го направил?"
прочетено в http://iwoman.bg

Ангел

2011-12-03T18:46:00.000+02:00

http://www.wein8terl.at

Да изглеждаш като ангел е по-лесно, отколкото да бъдеш такъв.

/немска поговорка/

Спиране на сърдечната дейност

2011-11-28T20:19:00.000+02:00

Твърде често

от една

приказно засадена

градина на любовта

става

тъжно за гледане

гробище

на негодни за живот,

болнави

и сринали се

копнежи и желания.

Причина за смъртта:

Спиране на сърдечната дейност.

Ernst Ferstl

***

2011-11-23T10:24:00.000+02:00

Който иска постоянно да бъде щастлив, трябва често да се променя.
Конфуций

Какво те възпира?

2011-11-21T10:17:00.000+02:00

Тънката нишка,
омотана хилядократно
около твоето тяло,
те оковава по-здраво
от една дебела верига,
на която виси катинар,
в който е пъхнат ключ.

текст и изображение Gerhard Feil
www.gegge.de

***

2011-11-17T22:12:00.000+02:00

Свети Августин е казал:
"Обичай - и прави каквото си искаш."
А ние си казваме:
"Прави каквото си искаш - и назови това любов."
Ernst Ferstl

Да си тъжен

2011-11-10T18:53:00.000+02:00

Да си тъжен

значи да не можеш да издишаш добре

и да не усещаш нищо на вкус

освън да си тъжен

Да си тъжен

значи може би да забелязваш повече

от това което е тъжно

отколкото преди да си бил тъжен

Да си тъжен

не значи да искаш да си тъжен

и не да искаш да си нещастен

а също и не да искаш да си щастлив

Да си тъжен

значи изобщо да не искаш нищо

но също и не нищо да не искаш

значи просто да си тъжен
Erich Fried

Модерно...

2011-11-08T17:35:00.000+02:00

В днешно време човек не подарява

сърцето си другиму,

най-много да го даде назаем

за известно време.

Ernst Ferstl

Последен добър съвет

2011-11-05T16:19:00.000+02:00

Зад плета седят те:

Животът и Смъртта,

и той и тя ме викат,

съвет да ми дадат.

Зад живия плет

слушам гласовете им.

Плета не бива да премина,

не мога да ги виждам.

„Престани да обичаш твоето нещастие

и обичай твоето щастие!

Още днес! Нямаш още много време”

вика единият глас.

Другият казва:

„Запази това, което ти обичаш.

Да обичаш нещастието си, може да е щастие,

а да смениш любовта, носи нещастие!”

Тогава и двамата казват: „Върви!”,

и аз тръгвам и знам,

единият от тях е моята смърт,

а другият – моят живот.

Erich Fried

Есенни багри

2011-10-31T21:50:00.000+02:00

За подарък никога не е късно

2011-10-27T14:59:00.000+03:00

И аз ви обичам!

Отменяне на присъда

2011-10-22T22:29:00.000+03:00

Да можеш да издишаш

своето нещастие

дълбоко да издишаш

така че повече

да не можеш да го вдишаш

и може би също да можеш да изкажеш

своето нещастие

в думи

в истински думи

свързани

имащи смисъл

които още самият ти

можеш да разбереш

и може би дори

още някой друг разбира

или би могъл да разбере

и да можеш да плачеш

това би било вече

почти отново

щастие

Erich Fried, "Aufhebung"

Твоите очи

2011-10-17T20:32:00.000+03:00

Топлината
на твоите очи
е палто
за моята душа.

Christa Wehner-Radeburg

Какво е важно

2011-10-09T21:00:00.000+03:00

Не
накрая
да намериш
това, което
си търсил
през целия си живот,

а точно навреме
да осъзнаеш,
какво
би искал да намериш
през цялото време.

Gerhard Feil, www.gegge.de

Да покажеш сърце

2011-10-03T21:08:00.000+03:00

Не е
достатъчно
да имаш
сърце,
трябва
също и
да го
покажеш.

Text : © Karin Heinrich http://www.gedichtschatulle.de/

Вече не е пъзел

2011-09-30T20:16:00.000+03:00

Някъде, някога
и по някаква причина
твоите чувства към мен
се загубиха.

Тяхната "липса" създава място
(не само за този текст)

Gerhard Feil, www.gegge.de

Сбогуване с лятото и морето

2011-09-26T21:39:00.000+03:00

Бягство

2011-09-20T18:17:00.000+03:00

"Можеш да избягаш от това, което е зад теб, но това, което е в теб, винаги ще те настигне."

Два мъдри съвета

2011-09-17T17:27:00.000+03:00

"Много е просто

да живееш занапред без любов:
Трябва само да се обградиш
с красота, която те радва
и никога не те уморява".

И така, обградих се
с много, много красота.
Но тя не ме радваше,
намирах я
еднообразна
и бях тъжен.
Отидох отново при мъдреца.
Но той ми каза:

"Толкова е просто:
Красотата може да радва
винаги отново и отново
само този,
който има и любов".

Erich Fried

Необходими въпроси

2011-09-13T19:46:00.000+03:00

Тежестта на страха
Дължината и ширината на любовта
Цветът на копнежа
на сянка и на слънце

Колко камъни трябва да се преглътнат
като наказание за щастие
и колко дълбоко трябва да се копае

докато нивата даде мляко и мед

Erich Fried

Нова гледна точка

2011-09-08T17:29:00.000+03:00

Все повече хора
познават само
любовта от пръв поглед.
Повече време
те просто вече
нямат за това.

Ernst Ferstl

Из дивия запад

2011-09-05T17:41:00.000+03:00

Но не в Америка, а една разходка из Трънско. Първо отидохме на Водопада край Трънска Врабча.

А ето го и самият водопад. Чудесно място за отдих и цър-пър. Успяхме да заемем уединената масичка с огнище точно пред водопада. :)

А ето го и самия Гринго, създал удобствата за туристите около водопада. Добре е, че има и такива хора! Разпитахме го как да стигнем до Ябланишката екопътека и той ни заобяснява: "По пътеката по кльона, по клюна насам-натам, ааа, те американците хвърлиха доста пари там, много е убаво!" и дали защото беше вече мотан или по природа малко смотан /имам предвид, че не може да обяснява, не друго ;)/не можахме да го разберем. Не разбрахме даже, дали е оправен пътя до Банкя " даа, булдозери, камиони..." , но иначе прати много поздрави на жена му "може да е в кръчмата".

Запалихме колата и отидохме до с. Банкя, Трънско!!! Пътят е кофти, оправят някакво свлачище, но друго нищо.

И там доста зор видяхме, докато ни упътят за екопътеката. Ако сте решили да отидете, веднага след моста при завода за бутилиране на минерална вода завийте вдясно, оставете си колата и тръгвайте нагоре до края на къщите. Малка изтъркана табела указва да завиете по трънясала пътека вдясно. Поколебахме се, дали е това, защото снимките , които бях видяла в интернет, показваха други красоти. Оказа се, че е това. След трънаците влизате в приятна пътечка в горичка и след половин час започват хубави гледки.

Някакви надписи, но не и такива, които да поясняват колко е дълга пътеката и докъде води.

Изкачват се и такива стълби, изгнилите дървени парапети не ги снимах. Но е ясно, че ако американците бяха хвърлили някаква пара тук и инвалиди щяха да могат да преминават. А иначе срещнахме доста туристи по пътеката, дори и чужденци.

Стигнахме само до този мост, не защото ни е било страх да вървим нататък, а защото не знаехме, дали зад скалата пътеката продължава и какво още можем да видим. Пък и времето напредваше. На връщане разбрахме от други туристи, че имало още природни красоти.

Е, какво пък! Следващият път до края. :)

Понякога фантазията ни играе номера

2011-09-03T18:52:00.000+03:00

Но понякога сънищата стават по-реални
отколкото би могъл да бъде животът,
а понякога животът става по-абсурден
от една неспокойна нощ.

Gerhard Feil, www.gegge.de

Любовна история в пътни знаци

2011-08-31T21:14:00.002+03:00

Преди месец ми се наложи да си припомня правилника за движение и попаднах на тази:

/клик на снимката за увеличение/

Познавач на човешката душа

2011-08-28T14:03:00.001+03:00

изображение: chetene.blogspot.com

Той казва:
"Мога да те чета
като отворена книга"
и си мисли,
че всяка книга,
която той чете,
може също и
да разбере.

Erich Fried

Заслужава си да се види: Одрански манастир

2011-08-24T14:23:00.000+03:00

Има прекрасни кътчета в България, които все още не са отбелязани в Google maps. Едно от тях е Одранският манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел". Манастирът се намира в Западна България, Земенска община, чудесно място за еднодневен излет.

Това беше първото нещо, което ме впечатли, преди да зърнем манастира. Помислих го за поднос за дарения отдалеч, а всъщност се оказа прекрасна дървесна гъба.

Така и не видяхме монаха, обитаващ манастира /явно го нямаше в този ден/, но манастирските порти и всичко вътре бе гостоприемно отворено за посетители.

Много ме впечатли това, че в двата параклиса има оставени цени на сувенири, мед, ракия и билки от манастира и можеш да се самообслужиш, касата я виждате. /Дано някой недобросъвестен не злоупотреби с тази информация/. Всъщност, видяхте и в горните снимки безценната църковна утвор.

Из околността, флората и фауната на манастира.

Тъй като наистина почти няма информация за манастира в интернет, ето и няколко съвета, ако решите да го посетите: Манастирът не предлага хотелска част, не може да пренощувате в него. До самия манастир може да стигнете с високо проходима кола или да оставите колата си в в края на асфалтирания път, след което имате преход от около един час максимум.Отклонението за манастира е в центъра на с. Дивля.

Никой път не пресича вече другия

2011-08-20T20:16:00.000+03:00

Там, където двама срещна любовта,
всеки прави своя кръг
и сега самотен бърза към дома,
няма вече кръстопът.

Там, където пътищата ни се кръстосаха,
никой път не пресича другия.
Каквото преди беше кръстовище,
сега е просто едно кръгово.

Gerhard Feil, www.gegge.de

Цветни слънца

2011-08-20T09:14:00.000+03:00

Черногорски (Гигински ) манастир

2011-08-18T21:45:00.000+03:00

Свети Козма и Свети Дамян Безсребреници

Страх и съмнение

2011-08-16T09:49:00.000+03:00

Не се съмнявай
в този,
който ти казва,
че се страхува.

Но се страхувай
от този,
който ти казва,
че не познава съмнението.

Erich Fried

Автопортрет с акроиме

2011-08-14T17:58:00.001+03:00

Тъй като съм скарана с изобразителното изкуство, реших да се обрисувам с думи:
Динамична, добронамерена /но не и добра/
Искрена, истерична /рядко/
Майтапчийка, маневрена /не и с колата/
Иронична,изобретателна /неволята учи/
Тъжна /често/, творческа /рядко/
Реалистична, разумна /но не умна/
Истинска, интелигентна /средно/
Напредничава, недоверчива /има защо/
Аз, авантюристична /експлорваща/

И някои допълнения с моя псевдоним:
Humorvoll
Ehrlich
Xenophil
Einfühlsam
Misstrauisch
Einsam
X-mal?
Echt

Парус

2011-08-13T12:08:00.001+03:00

снимка тук

Белеет парус одинокой

В тумане моря голубом!..

Что ищет он в стране далекой?

Что кинул он в краю родном?..



Играют волны - ветер свищет,

И мачта гнется и скрыпит...

Увы! он счастия не ищет

И не от счастия бежит!



Под ним струя светлей лазури,

Над ним луч солнца золотой...

А он, мятежный, просит бури,

Как будто в бурях есть покой!

М.Ю.Лермонтов

Когато любовта умре

2011-08-11T13:19:00.000+03:00

Когато любовта умре,

любовта, която двама са изпитвали един към друг,

тогава няма молитвена зала,

няма букет и няма гроб.

Понякога има една кутия,

пълна със спомени,

която не се погребва,

а прашасва някъде в килера.

Има само двама опечалени,

от които, обаче, само единият истински тъгува,

докато другият, обикновено, нещо друго празнува.

Gerhard Feil, "Unbestattet", www.gegge.de

Наистина хубаво

2011-08-03T22:11:00.000+03:00

Гмуркам се с неподозирана лекота

в приятно хладната вода
и се наслаждавам на една измамна илюзия.

Чувствам се в безопасност и необременен,
носен от вълните

на нежността и пълната всеотдайност.

Безразлично ми е,
че това е безразсъдно и нереалистично
и че всъщност дори не е желателно.

И ми е все едно
че не съм добър плувец,
просто е прекрасно.

До момента,
който се нарича потъване,
беше наистина хубаво.

изображение и стих: Gerhard Feil, www.gegge.de

Забравено

2011-08-01T09:28:00.000+03:00

Мисля за теб,
докато финия пясък
се процежда между пръстите ми.
Колко лесно е да се улови
едно хубаво чувство,
но не и да се задържи.
Вятърът изтрива твоите следи,
но с всяка вълна на плажа
отново изплуват спомени.

изображение и стих: Gerhard Feil, www.gegge.de

-Ехооо, има ли хораааа?

2011-07-27T22:43:00.000+03:00

Отдавна се каня да ви разкажа тази забавна история отпреди три лета.

Като няма риба, поне студен душ

Бяхме с приятелка на лечение в с. Огняново в един нов, хубав хотел по програмата на НОИ, вече махнаха тези глезотии и останаха само старите санаториуми.До обяд процедури: масажчета, водни гимнастики, плуване, излежаване край басейна, следобед вече доста напичаше и правехме разходки из гората покрай реката. В петък наприиждаха много хора, семейства, деца, крясъци, водата в басейна се размъти и решихме да отидем пеша до живописното село Лещен. Бяхме разпитали местните , казаха , че е 7 км. по горския път, започващ над хотела. Ние вече половината го бяхме изминавали при предишни разходки.

И така, отправихме се бодро след обяда към Лещен. Пътят бе сенчест, приятен. Продължаваме напред. няма вече сянка, скали, слънцето прежуря, а пътят се изкачва нагоре. Но ние сме парчета туристи, продължаваме, макар и не толкова бодро, често спирайки. Няма свършване, но вървим. Изведнъж виждаме, че има стръмен завой отклонение надясно и нагоре, а горският път продължава напред към друг завой със скали. Чудим се какво да правим, според нас сме изминали доста, оглеждаме се и аз съзирам на едно дърво на завиващия път изтъркана табела, посочваща Лещен. Тръгваме нагоре, още по-стръмно. Намерихме едно дърво, седнахме под него и помълчахме 15 минути. Вече нямаме никакви сили. От Лещен и помен няма. Седейки, чуваме отдалеч звънчета на кози и се обнадеждихме. Тръгваме пак. Козите и козаря изчезнаха яко дим. Срещаме остатъци от някакво старо селище. Продължаваме нагоре. Поляна с орех и разклонения. Лягаме под ореха. В далечината нависоко чуваме бръмчене на кола, но друго не се вижда. Решаваме да тръгнем в тази посока. виждаме и жиците на електропровода и се радваме, че стигаме вече. Да, ама не. Горе на високото пак бръмчене на кола и дори човешки глас чухме. Аз се провиквам :

- Ехооо, има ли хорааа?

- Имааа, имааа - отговор от високото.

Вървим, вече има бостани с дини, тютюн и др., но къщи няма. Вървим с последни сили, над 40-градусова жега. Съзираме изоставен голям обор, после изоставени къщи. Най-накрая със сетни сили излизаме на шосе, виждаме хора, които реставрират някаква къща и питаме за кръчма. Нагоре, след завоя, ни казаха. Чешма, с огромна струя течаща вода и пейка под сенчесто дърво. Пием, плискаме се с вода, седим. Пием. И преди да сме разгледали селото, си мислим как ще се връщаме. На чешмата идва баба да си точи вода, питаме я, има ли автобуси за Гоце Делчев. А тя:

- Вчера требеше да има, ма не дойде и аз останах да чекам до другиден.

Ясно, ще се връщаме пеша, но решихме по шосето. Отидохме в кръчмата, която се оказа много фешън заведение в битов стил.Пихме кафе, питахме къде е къщата на Флийнтстоун /това ни бяха заръчали да видим / и тръгнахме набързо да разглеждаме.

След това се отправихме надолу по шосето. Поне не е вече жега и е нанадолу. Един завой, втори, трети. Изведнъж долавяме, че някаква кола се спуска от селото. Спираме и чакаме. Задава се една раздрънкана "Нива"/тип микробус от време оно, пояснение за по-младите/. Махаме, спира. Претъпкана с цигани. Тримата, които седяха отпред до шофьора, любезно се преместиха отзад , за да се настаним ние отпред. Отзад и се събраха около десетина души, възрастни, деца /но само мъже/ и щайги с гъби.

-Како, како, откъде сте?

Казахме, оказа се, че единият служил войник в градче, близо до нашия град, разпитва какво ново, ние разпитахме какви гъби берат, ситуацията бе толкова абсурдна, че се мъчех да не избухна в смях. Свалиха ни на един разклон и казаха да вървим по пътя вляво. Чудехме се защо не ни свалиха до селото, но после се досетихме: те бяха до циганската махала и май нямаше как да ни стоварят насред нея. Приятели ни бяха дали съвет, ако ходим до Лещен с колата, да не минаваме през нея, защото циганета обикалят отвсякъде колата, просят и не можеш да минеш, не те пускат. Ето една снимка от същата махала, но от друго ходене до Лещен:

И така, още час и половина надолу пеша до Огняново и хотела ни. Стигнахме по светло. Мисля си, ако беше минала препълнена кола с българи, дали щяха да спрат и ни качат...

Хапнахме и хоп в джакузито.

Ако знаехме какъв път ни чака, едва ли щяхме да тръгнем в тая жега. Може и 7 да са били километрите, но по въздуха. Но ние сме навити да експлорваме и често ни се случват подобни истории.

Да живеем значи да се учим

2011-07-25T20:13:00.000+03:00

Да живеем значи да се учим,
че трябва да отделяме време,
ако искаме да имаме такова;
че сме отговорни за това,
което мислим и не мислим,
за казаното и неказаното,
за направеното и ненаправеното;
че смисълът на живота
е в това, винаги да мислим
за любовта и живота.

Да живеем значи да се учим,
че не е важно,
дали нещо си подаряваме,
а дали сме в състояние
да си дадем взаимно нещо;
че същността на живота
е промяната;
че трябва да посеем любов,
ако искаме да пожънем любов.

Да живеем значи да се учим
на изкуството на невъзмутимостта:
да оставяме, да допускаме
и пускаме някого на свобода;
че най-трудната задача
в живота ни е
никога да не се отказваме;
че да бъдеш човек е неделимо свързано
с това, да станеш човек.

Еrnst Ferstl

Разказани смешни случки от личния ни живот

2011-07-17T16:36:00.000+03:00

С удоволствие приемам инициативата на Док ние, потребителите на svejo.net, да определяме темата на седмицата. Тъй като моето предложение бе "Разказани смешни случки от личния ни живот", няма как, започвам. Ще ви разкажа дори две случки. Повод да се сетя за първата е, че наскоро открих чрез потребителка от Svejo (Благодаря ти, madeinbulgaria!) моя много добра приятелка от студентските ни години.

Гарова тоалетна

Това се случи преди много години, тогава студентите масово пътувахме на автостоп да спестим някой лев. И тъй, бяхме се отправили с Мимата на стоп към Казанлък. Времето беше гадничко, ръмеше, стопът не вървеше. Все пак един ни закара до Горна Малина и ни остави на магистралата, срещу нас на 100-150 м. е гарата. Никой не минава, чакаме около половин час вече. Приходи ми се на тоалетна и тръгнах към гарата, а Мимата остана на шосето, ако спре някой, да го задържи 2-3 минути.

Приближавам се към тоалетната (сигурно повечето от вас си спомнят тези постройки от миналия век, пък и досега ги има на някои малки гари) и търся надпис коя е женска, коя мъжка. И на двата входа нямаше надпис. Какво пък, жив човек не се вижда наоколо и влизам в едната. Коридорче и дървена вратичка. Докато си свърша работата, чувам ,че на гарата пристигна влак. Дъждът се бе усилил. В коридора на тоалетната влизат двама мъже, говорят си, май се изпикаха в коридора и си запалиха по цигара, чакат да спре дъжда. А аз се тишая вътре и се чудя какво да правя, не мога да стоя повече вътре. Реших, ще отворя вратата и едновременно ще разперя чадъра пред мен, да не ме видят, че съм жена. Така и направих, изскочих с разперен чадър и хукнах към шосето. Мисля, че мъжете се уплашиха повече от мен.:D

А Мимата вече клечеше на шосето и се превиваше от смях, тъй като бе наблюдавала отдалеч почти всичко.

***

А ето и една от многобройните случки в училище, почти всички знаете, че съм даскалица.

Кактусът

Втора смяна сме на училище, влизам за 6-ти час привечер, вече се смрачава, но учениците не бяха запалили лампата, аз също не я запалих с влизането. Сядам на стола зад бюрото и усещам, че нещо ме боде през панталона. Ставам внимателно и поглеждам към стола - нещо като голяма гъсеница с бодли. Взимам я в ръка, оказа се парче от кактус. Приближавам се към учениците и с шеговит тон поднасям към лицата на момичетата парчето: "Кооой направи това?" Момичетата пищят, мислят и те, че е гъсеница. Става един шегаджия тройкаджия, взима го и го слага зад ухото си. Аз му казвам:

- Методи, ако изядеш това, ще ти пиша петица, без да те изпитвам -просто исках да се пошегувам и аз.

А той:

- Ма верно ли? Ще ме излъжете.

- Кога съм ви лъгала, знаеш, каквото кажа, го правя.

Сложи си кактуса в устата, сдъвка, преглътна и за доказателство отвори широко уста и изплези език. Всички изръкопляскаха, той победоносно отиде, взе си бележника, завъртях една петица. Беше много щастлив. Другите момчета ревнаха, че искат и те, но "промоцията" приключи с това.

В учителската стая разказах на една колежка веселата случка, тя пък биоложка и ми казва: "Ама ти знаеш ли, че има и отровни кактуси." Настроението ми се спихна за секунди. Учениците си бяха отишли вече, беше последен час.

Изкарах една безсънна нощ, на другия ден тичам и търся Методи:

- Добре ли си бе, човече?

А той:

- Екстра, майка ми е много доволна от петицата.

Всичко е добре, когато свършва добре.;)

***

А сега е ваш ред да споделите вашите смешни случки, чувствайте се поканени всички, не само потребителите на svejo!

Следите на щастието

2011-07-08T21:21:00.000+03:00

Следите на щастието

се откриват най-лесно

по пътя към себе си.

Ernst Ferstl www.gedanken.at

После

2011-07-02T12:40:00.000+03:00

Ако твоето щастие
не е вече щастие
то твоето желание може
още да е желание
и твоят копнеж е още
твой истински копнеж
Също и твоята любов
може да е все още любов
почти щастлива любов
и твоето разбиране
може да расте
но тогава
твоята тъга
иска да е тъжна
и твоите мисли
стават повече и повече
твои мисли
Тогава ти си отново ти
и почти твърде много себе си
Твоето достойнство е твое достойнство
Само твоето щастие
не е вече щастие

Erich Fried

Позитивни афоризми със снимки

2011-06-26T09:31:00.000+03:00

Аз съм си аз. Всичко друго ми е твърде натоварващо.

Там, където се чувстваме разбрани, нашият свят все още е наред.

Всеки от нас се нуждае от щипка лудост. Иначе нормалността настъпва с пълна сила.

Най-доброто след нашите силни страни са нашите слабости.

В живота можем да се уповаваме на това, че нашите мисли, думи и дела ще оставят някакъв отзвук.

Ако вече не можем да се смеем над себе си, е време да поговорим със себе си.

На този, който действително държи на себе си, слабостите на характера му не му дават покой.

Любовта придава на живота ни тежест и лекота.

Вселената има неизчерпаем запас от чудеса за нас.

Достигането на една цел е нещо преходно, да останеш на път е задача за цял живот.

Лесно е да дадем най-доброто от себе си за тези, които ни мислят доброто.

Сърдечността и веселието водят до една неустоима смесица.

Ernst Ferstl, източник: gedanken.heimat.eu

Какво носи покой

2011-06-24T00:02:00.001+03:00

Винаги съм мислил
че това което носи спокойствие

е щастието

Но нещастието
носи

много по-голям покой

Аз будувам
като че спя

без сънища

Дишам

сякаш в действителност

не трябва да дишам
Уморен съм
сякаш съм само уморен
от сън

Erich Fried

Нека да е лято!

2011-06-21T12:51:00.000+03:00

И слънцето да не залязва в сърцата...

НИЩО И НИКОЙ

2011-06-18T17:13:00.000+03:00

нищо което да трябва да правя
никой който нещо очаква

нищо което ме потиска
никой който ме притиска

нищо което не ми достига
никой който да ми липсва

нищо което би било проблем
никой който би станал проблем

ТОВА Нищо намалява моето щастие
ТОЗИ Никой ме ограничава.

(Gerhard Feil) www.gegge.de

Чувалът с грижи

2011-06-13T21:05:00.000+03:00

Един ден на една жена нейният чувал с грижи и се сторил толкова тежък, че и се струвало, че ще се пречупи под него. Не знаела, как ще продължи да го носи повече. Някога била чула за едно място дълбоко в гората, където има заключена пещера, в която при определени условия може да се отърве от своя чувал с грижи.

Тя тайно се отправила на път. Не след дълго намерила пещерата. Пред входа и стоял един старец, който любезно я поздравил.

- Искам да оставя при теб моя сак с грижи – помолила го жената.

Старецът я погледнал настойчиво:

- Много хора искат това и могат да го направят тук. Но има едно условие: В тази пещера има много чували с грижи, ти можеш да се отървеш от твоя, само ако вземеш някой друг.

Жената се съгласила и старецът я повел в огромната пещера. Тя с облекчение оставила своя чувал. И опитала да го замени с друг. Втурвала се от чувал към чувал и поглеждала вътре. Разочарована, бързо завързвала отново всеки чувал.След дълго търсене тя отново се прокраднала към своя чувал, нарамила го на гърба си и замислено напуснала пещерата.

Нейният чувал и се сторил изведнъж толкова лек, че дори не го усещала на раменете си и с лека походка и кураж в сърцето се отдалечила.

И на всеки, на когото му се струвало, че чувалът му с грижи ще го смаже, разказвала за своето преживяване.

Така, както аз сега ви го предавам...

Celine Rosenkind http://www.wortkarussell.de

Отговор

2011-06-11T15:36:00.000+03:00

Ето защо съм го запазила...

Някой казал
на камъните:
"Бъдете човечни!"

Камъните отговорили:
"Ние още не сме
достатъчно твърди."

Erich Fried

Вярност

2011-06-10T21:59:00.000+03:00

Казват:
Едно неизпълнено обещание
е едно изречено престъпление.

Но не е ли също
Едно непокътнато обещание
едно неизречено престъпление?

Erich Fried

Живот...

2011-06-05T10:48:00.000+03:00

изображение: actualen.com

Това, което толкова утежнява живота ни,
често не е нищо друго, а лекотата,
с която се нараняваме един друг.

Ernst Ferstl

Афоризми за живота

2011-06-02T22:32:00.000+03:00

Щастието музицира в сърцето на моментите една вечна песен

Това, което ни носи животът, зависи най-вече от това, какво внасяме ние в нашия живот.
Един изпълнен живот не е следствие от изпълняване на всичките ни желания. Той е плод на изпълнено с любов сърце.
Всеки трябва да реши: Дали облик на живота му да е наблюдението или участието.
Да изпълняваш само задълженията си е твърде малко за един изпълнен живот.
Който съзнава своята важност, не се нуждае да се прави на важен.
Докато ни свързва човечността е все едно какво ни разделя.
Същественото при общуването един с друг не е еднозвучието, а съзвучието.
Друго мислещите често са съвсем друго от това, което ние си мислим.
Ако сме на еднаква вълна, ни свързват дори и противоположните мнения.
Тъкмо защото всички ние сме в една лодка, трябва да се радваме на това, че не всички са на нашата страна.
Удобно е, но не е добре, да смятаме удобното за добре.
Глупостта е кръгла. Никой не знае къде започва и къде свършва.
Радиусът на нашите чувства зависи от тяхната дълбочина.
Няма рецепта за една щастлива връзка. Всяка се нуждае от различни подправки.
Дълбоките мисли правят света по-светъл, дълбоките чувства го правят по-светъл и по-топъл.

Ernst Ferstl http://gedanken.heimat.eu/

Снимка отблизо с далечна перспектива

2011-05-28T22:19:00.001+03:00

Понякога е толкова студено,
че можеш да изгориш пръстите си

с мислите си.

Понякога е толкова ярко,

че дори чувствата

бягат под сянка.

Но понякога е толкова тихо,

че може да се чуе,
как едно сърце се пръсва.

Gerhard Feil www.gegge.de

Животът пише...

2011-05-25T08:21:00.000+03:00

Животът пише прекрасни

и странни истории

... но ЗА СЪЖАЛЕНИЕ пише

не всички истории

чак до края.

(Gerhard Feil) www.gegge.de

Върви, народе изродени...

2011-05-22T12:12:00.001+03:00

Ако прекалено остро ви се вижда заглавието, веднага отговарям : да, и на мен! Но това ми дойде първо на ум, когато прочетох статията, придружена със снимка "Ученичка свали червените си прашки и ги остави на гаджето си - абитуриент" в http://news.zapernik.com/256305.html

Новината е следната:

"Секси ученичка шокира стотиците зрители на шествието на абитуриентите пред хотел "Струма", дошли да изпратят Випуск 2011г. на Минния, ПМГ, Руското и Четвъртото училище.

Мацката събу червените си прашки, показа ги и ги подаде на гаджето си - абитуриент, като по този начин му намекна, че нощта е фрии..."

Аз питам: Защо полицията не арестува това момиче за нарушаване на обществения ред? Разбира се, че е било бъкано от полицаи, които само са проплакнали очи.

снимка: zapernik.com

В статията следва : "Все още нищо не сте видели!!!

Разгледайте галерията от снимки на пернишките абитуриенти от събота."

Мерси! Видяла съм доста повече, и то в класната стая. Репликата ми "Образованието в България е пълна порнография!" ще вземе да се потвърди и в прекия смисъл. Имах преди години случай. В края на учебната година изпитвам едновременно 3-4 ученика за оформяне на оценка. Един на дъската, един от място, вдигам ученичка и и казвам да отиде да напише нещо на дъската. Когато е готова, я викам до мен на катедрата и виждам, че дънките и са смъкнати, всеки момент ще паднат на земята, гащи, срамотии всичко на показ. Казвам и :

"Момиче, погледни се, гащите ти се виждат, тук е училище все пак".

Отговорът и бе:" Това не са гащи, а боди!" и поповдигна и поразмъкна още малко, за да се уверя. Няма да ви отегчавам с последвалия разговор дали е естетично това, харесва ли се на момчетата и как се чувстват учителите мъже...

Не само "нощта е фрии" за тази абитурентка, но май и цялото и пребиваване в училище. То и образованието вече е фрии от всякакъв смисъл за повечето. Преди месец проверявам контролни в 9-ти клас и виждам, че ученичка е написала собственото си име с малка буква, фамилията беше с главна. Случва се, ще кажете. Да, но в собственото име беше поправила друга грешка, малката буква си стоеше, значи не е от бързане и недоглеждане. "Голяма работа и кво от това!" - беше репликата, когато и напомних, че поне би трябвало да знае как пише собственото си име /на български език/.

На 19 май бях квестор на матура по география. Учениците влизат в изпитните зали в 7,30 ч., в 8 се съобщава изпитният вариант и почва разпечатването. За начало на матурата се счита часът, в който се връчват материалите на учениците, след което те нямат право да излизат 1 час от стаята. В 7:50 двама вече искаха да излязат, защото им се пуши. Един бе изписал на черновата си единствено "Кур за Левски", придружено с подобаваща рисунка. Черновите не се запечатват в плик. Друг ме извика да пита нещо, когато отидох при него, ме попита дали отговорът на някакъв въпрос е верен с надеждата нещо да му подскажа. Обърнах му внимание, да разгледа въпроса, в който трябваше да напише номерираните области в картата на България. Каза, че знае само къде е Варна. Не знаеше къде се намира на картата областта, в която живее, дори и София не знаеше къде е /повечето от читателите на блога ми знаят къде откъде съм и къде се развиват действията/. Май виждаше за пръв път карта на България.

Повечето абитуриенти си взимат матурите. Не защото са грамотни и са усвоили материала, а защото критериите за оценяване се нагаждат според резултатите. Критериите, например, за владеене на дадено ниво на чужд език според Европейската езикова рамка са 50% усвоени знания за начални нива и до 60-75 % за по-високи нива. Критерият на МОМН за издържана матура е 23%, не само по чужд език, но по всички предмети. Какво ще лъсне, ако 80% от абитуриентите изкарат двойки?!

Знам, че това ще го прочетат прочетат много майки и бащи, за съжаление, не на учениците в описаните случки. И нека не се засягат. Далеч съм от твърдението, че всички ученици са неграмотни, незаинтересовани, вулгарни. Има и ученолюбиви, възпитани, талантливи. Но наблюдавам как тълпата смила повечето от тях. Но това е дълга тема...

Е, не е ли фрии образованието в България?

И накъде вървиш, народе изродени?

Да имаш чувства

2011-05-15T18:41:00.001+03:00

да имаш чувства

значи да усещаш живота

а щом усещаш живота

означава че си жив

да си жив

значи да трябва да се бориш

щом трябва да се бориш

значи също да можеш да печелиш

да можеш да печелиш

значи и да имаш шанс

а щом имаш шанс

не трябва да се отказваш

да не трябва да се отказваш

значи да можеш да се надяваш

а да можеш още да се надяваш

това означава всъщност всичко

Gerhard Feil : www.gegge.de

Джурджов ден в Сърбия

2011-05-09T21:04:00.002+03:00

Тук няма да ви разказвам за печени Гергьовски агнета, макар че и в Сръбско много се тачат, а за една интересна, все още непопулярна туристическа дестинация. Екскурзията беше до сръбския град Чачак. Домакините знаят с какво да заинтригуват българите, затова започнахме с посещение във фабриката за ракия Миничева къща.

Насред китния двор ни очакваше тази маса с различни ракии за дегустация. Разбира се, кой колкото може, на корем. На жените най-много допадна "дуня", или дюлевата ракия и мушмулата.

Опитах и от ракията, взела първо място на някакъв европейски фестивал, бутилка от която била оценена за 3600 евро.

Казанът, в който се вари сега ракията, немски.

Многобройните награди.

Интересна декорация в двора.

И тези кратунки ме впечатлиха.

Оттам минахме през курорта Атомска баня да угасим пожара от ракиите с минерална вода.

Самият Чачак е провинциален град, с около 80 000 жители. Нищо интересно, посетихме градската църква,

историческия музей и картинната галерия.

На следващия ден се отправихме към Мокра гора и дървения град на Емир Кустурица Мечавник. Построен преди няколко години в живописна местност, с идеята всичко в него да бъде екологично. Той избирал кой да живее там, кой да работи там. Според мен никой не живее там и това по-скоро е една интересна туристическа атракция, може да се използва и за декори на филми. Самият Кустурица също има къща там. Дори беше там, и някои се снимаха с него, но не и аз;) .
На входа ни посреща този пожарникар.

Църквата.

Къщите.

Макет на града.

Започнаха и някакви представления.

Интересна идея. В този затвор Кустурица затваря снимките на хора, които мрази.

След това се отправихме на пътешествие с Шарганската железница. В миналото железопътен път е свързвал Белград с Дубровник, сега отсечка от пътя в планината Шарган е възстановена с туристическа цел. Потеглихме от тази китна гара.

А ето го и самият влак.

По пътя има няколко живописни гари, на които слизахме за разходка и снимки.

Наричат я още Шарганската осморка, защото пътят лъкатуши така:

Красива природа, невероятни гледки.

По пътя жените трябва да докоснат и "Лудия камък". Е, защо... Като идете, ще разберете.

На Следващия ден се отправихме към СПА курорта Овчар баня.

Целта ни беше да разгледаме манастира Благовещение,

след което се отправихме пеша

към манастира Николе.

Разбира се, и тук има някаква атракция : Дърво, което трябва да се обиколи три пъти, да си намислиш желание и да се прекръстиш.

Преди обратния път към България обядвахме в този ресторант.

В тези менчета се сервира супата, която ти си сипваш сам. Интересна хрумка.

А това е новозакупено корабче, с което следващите туристи ще правят обиколка по езерото на около 10 манастира.

Ако съм ви заинтригувала с тази дестинация, ще допълня, че през август има и събор "Трубача", надсвирване. А плескавици, вешалици и други сръбски вкуснотии..., абе вие знаете!
Благодаря на ATLAS-S за приятното изживяване!

Люляково

2011-05-01T21:00:00.001+03:00

Какво е животът

2011-04-24T20:32:00.000+03:00

В един слънчев летен ден по пладне
в гората бе настъпила тишина.
Птиците бяха напъхали глави под крилата си.
Всичко си отдъхваше.

Тогава една сипка извади главата си и попита:
Какво всъщност е животът?
Всички се смутиха от този труден въпрос.

Розата тъкмо отваряше своите пъпки
и внимателно изтласкваше лист след лист
от тях. Тя се обади:
Животът е развитие.

Пеперудата не беше толкова задълбочена.
Тя весело прелиташе от цвете на цвете и каза:
Животът е само радост и слънчеви лъчи.

Отдолу по земята се влачеше мравка
със сламка на гърба, десет пъти по-дълга от нея:
Животът не е нищо друго, освен мъка и работа.

Пчелата пъргаво се връщаше от едно медоносно цвете и изжужа: Животът е редуване на работа и удоволствие.

Там, където се водеха такива мъдри разговори,
една къртица показа главата си от земята и каза:
Животът е борба в тъмното.

Замалко да се разрази спор,
ако не бе започнал да ръми тих дъждец,
койте беше на мнение:
Животът се състои от сълзи, нищо друго, освен сълзи.
И продължи нататък, към морето.

Там бушуваха вълните и се разбиваха
с всичката си мощ в скалите и стенеха:
Животът е постоянна напразна борба за свобода.

Високо над тях кръжеше величествено един орел,
който ликуваше:
Животът, животът е стремеж нагоре.

Недалеч стоеше една върба, която бурята
бе прегънала наполовина. Тя простена:
Животът е прекланяне пред по-голямата сила.

Тогава дойде нощта.
Един бухал прелиташе безшумно от клон на клон
и пресипнало изграчи: Животът е
да използваш възможностота, докато другите спят.

Накрая в гората настана тишина.

Не след дълго един млад мъж се връщаше
по безлюдните улици вкъщи;
той се връщаше от преживяно удоволствие и си мърмореше:
Животът е постоянно търсене на щастие
и верига от разочарования.

Изведнъж зората се изправи в целия си блясък и каза:
Както аз, зората, съм начало на идващия ден,
така и животът е началото на вечността.

източник: www.wortkarussell.de

Въпроси и отговори

2011-04-20T12:24:00.000+03:00

изображение: lifestyle.ibox.bg

Къде живее тя?

В дома до отчаянието.

С кого е близка тя?

Със смъртта и страха.

Къде ще отиде, когато тръгне?

Никой не знае това.

Откъде е дошла?

Отблизо или много отдалеч.

Колко дълго ще остане?

Ако имаш късмет, докато си жив.

Какво иска тя от теб?

Нищо или всичко.

Какво значи това?

Че това е едно и също.

Какво ти дава тя на теб

или на мен в отплата?

Точно толкова, колкото взима,

тя не задържа нищо за себе си.

Държи ли ни в плен

или ни освобождава?

Може да ни се случи

да ни дари свободата.

Да бъдеш свободен от нея,

добро или лошо е това?

Това е най-лошото,

което може да ни сполети.

Какво всъщност е тя

и как може да я дефинираме?

Казват, че Бог е казал,

че Той е Тя.

автор: Erich Fried

И незабравките засияха от радост

2011-04-17T14:28:00.000+03:00

С радостно позвъняване врата на магазинчето за цветя се отвори и едно малко момченце влезе.

Феята на цветята, собственичката на магазина го поздрави любезно:

- Добър ден, с какво мога да ти помогна?

Момчето се огледа.

- Искам да подаря на мама букет за празника - каза то и посочи червените рози.- Мисля, че искам да купя от тях.

Феята на цветята взе една една скъпа дългостеблена роза от вазата.

Розата почти изви главата си към него.

- Виждате ли,- каза тя високомерно на другите цветя- мен иска да ме има. Хората харесват най-много нас, розите, най-хубавите сред цветята.
- Ти, надменно цвете!- изруга жълтото лале с пухкавите реснички. - Момчето още не знае, какво е красота.
- Така е, точно така е!- съгласиха се останалите лалета. - Ние сме тези, които оповестяваме пролетта още през зимата. Истинските рози цъфтят през лятото.
Отзад, от витрината, се обади орхидеята:

- Какво говорите? Аз, аз съм кралицата на цветята!

Момчето се колебаеше и феята на цветята остави обратно розата във вазата при нейните дружки. Тя посочи към нарцисите:

- Какво ще кажеш за един хубав букет нарциси?
Нарцисите зашумоляха лекичко:

- Ние сме, нас ще ни вземат!

Но момчето поклати глава.

- Бих искал нещо специално за мама.

Феята се усмихна.

- Какво ще кажеш за това?- посочи тя към букетче незабравки в стъклена чаша. Техните малки сини цветчета-звездички засияха от радост и момченцето им се усмихна.

Да!- извика то. Тях ще взема. Мама ги обича тях най-много. Защото не са големи, казва тя.
И докато феята на цветята очарователно сладко букетче от незабравките, другите цветя се оглеждаха отрезвено.
"И сляпата кокошка намира понякога зрънце!",- мърмореше обидено розата, но останалите цветя не искаха вече да я слушат.

Когато малкият пролетен дух го налегна пролетна умора

2011-04-14T20:15:00.000+03:00

"Аз съм малък пролетен дух, трала-ла, трала-ла и вървя си по света.Аз рисувам с пъстри цветове всичко що окото ми съзре. Трала-ла, ла-ла-лааа".

Весело пеейки си малкият пролетен дух пътешестваше из зимно-тъжната долина. Той държеше в лявата си ръка палитра с много пъстри цветове, а в дясната една дебела четка. Той я размахваше енергично тук и там, докосвайки леко дървета, храсти, тревички с пролетно пъстри цветове. Долината вече не изглеждаше зимно-тъжна, а пъстра, свежа и радостна.

"Толкова ми харесва това!", каза доволно малкият пролетен дух. "Аз съм истински пролетноцветен дух. Ехаа!"

Той седна на една скала край пътя за да разгледа своето произведение. Той бе работлив, почти в цялата долина бе довел пролетта.

"Удоволствие е да си пролетен дух. Всички, които срещна, се радват. На мен и на моята работа. Всички! Ихаа!"

Малкият пролетен дух бе много доволен от себе си и си позволи да си отпочине още малко на скалата, да си подложи нослето на слънчевите лъчи. Работата много го умори. Пролетна умора.

"Хубаво! Ммм...!" Той се сгуши удобно на своето слънчево местенце и затвори за момент очите си. И тъй като го бе налегнала пролетната умора, той лекичко заспа. Той спеше и спеше и дори мъничко похъркваше. Много дни наред.

И така се стигна до това, че в края долината си изглеждаше тъжно зимно и животните се изпокриха за още един кратък сън, докато навсякъде другаде се радваха на пъстрата пролет.

Зимата, която още обитаваше планините, потърка радостно ръце пред заспалия пролетен дух.

"Чудесно!", каза си тя. "Много обичам уморени пролетни духове. Те ми подаряват време." Тя лъхна, почти надменно, с ледено студен дъх над спящия малък пролетен дух и се радваше. Но от радост тя забрави да е предпазлива. Нейният леден дъх бе прекалено ледено ветровит. Бе толкова студен и неприятен, че събуди малкия пролетен дух от неговия дълбок сън.

"Хм, Какво е това? Защо ми е толкова студено?" Малкият пролетен дух стана и потърка сънливите си очи. Тогава се огледа учудено. Завъртя глава наляво, пролетта весело му намигаше с око. В долината беше пъстро, чуваше радостно жужене на бръмбари и детски смях му стопли сърцето. Но като завъртя глава надясно към края на долината, той съзря... Не, не можеше да бъде истина. Само една тъжна, няма, зимносива земя.

Колко много се уплаши той! Дали не бе проспал пролетта?

Малкият пролетен дух се сепна. " Колко съм глупав!", извика той. "Не аз трябва да спя,не, а зимата и нейните зимни приятели духове са това. Те трябва да си почиват до следващата зима и аз ще се погрижа за това веднага."

Той стана, взе цветовете и четката и профуча рисувайки и потупвайки с четката до последното ъгълче на долината. И защото не искаше да оставя нищо недовършено, той се изкатери бързо по върховете и изгони и оттам зимата с пъстрите си цветове и с веселата си пролетна песничка:

"Аз съм малък пролетен дух, трала-ла, трала-ла и вървя си по света. Аз рисувам с пъстри цветове всичко що окото ми съзре. Трала-ла, ла-ла-лааа".

@ Дано при нас малкият пролетен дух да е заспал за кратко. Бррр.:)

/превод от немски език/

http://elkeskindergeschichten.blog.de/2011/03/27/kleine-fruehlingsgeist-fruehlingsmuede-10889207/

Различия

2011-04-12T14:42:00.000+03:00

Един и същи е въздухът,

който дишаме.

Една и съща е земята,

по която ходим.

Едно и също е слънцето,

което ни огрява.

Една и съща е луната,

която в сребрист гланц осветява земята.

Едни и същи са звездите,

които блестят на небосвода за нас.

Едно и също е чувството,

което ни свързва.

Но все пак светове ни делят един от друг.

Carsten Dreier http://www.dark-romance.de

Моменти

2011-04-09T20:00:00.000+03:00

Моментите, когато се питаме

какво ни вълнува, са мигове,

в които не знаем какво чувстваме.

Моментите, когато се съмняваме

какво чувстваме, са мигове,

в които не знаем какво искаме.

Моментите, когато отричаме

какво искаме, са мигове,

в които не знаем какво можем.

Моментите, когато разбираме

какво можем, са мигове,

за които си спомняме.

Моментите, за които си спомняме,

са нетрайни.

автор: Carsten Dreier

http://www.dark-romance.de

Необлечен

2011-04-05T19:22:00.000+03:00

като че ще тича живота ми

бос по меката трева

така добре се чувствам с теб

че моята душа сама

събува тесните обувки

с голи устни аз покривам

твойта голота с целувки

с неприкрито желание.

Gerhard Feil

www.gegge.de