сряда, 30 април 2014 г.

Животът е кратък



Особено когато една
значителна част от него
е зад теб,  остатъкът
не ти се вижда много дълъг.

Когато те попитах,
дали би имала
малко време за мен…
си мислех всъщност,
че бих желал
да остарея с теб.

                                                     ©  Duy Huynh



четвъртък, 24 април 2014 г.

Прекомерен копнеж

                                          
©Audrey Kawasaki


Колкото повече забелязвам,
колко много копнее  сърцето ми
се питам …

… каква мярка бих могъл да приложа
за да измеря този копнеж?

Мерят ли се километрите на отдалечеността?
продължителността в минути, дни, години?
обхватът на чувствата,
ъгълът на влечението?
Или пък тежестта,
 с която лежи на нечие сърце?

Каква мерна единица
… имат мъката
… болката
… измамната радост
… вътрешното раздвоение
… желанието?

Колкото повече забелязвам
колко много жадува сърцето ми
осъзнавам…

… че всъщност
не се касае за мерната единица

Прекомерното желание
 се разпростира далеч зад края
на всяка възможна скала.

Копнежът не може да се измери
но може да се изчисли:

Ако от цялото количество чувстван копнеж
извадим корена на чисто телесното желание
и после разделим на останалия разум
се получава градусът на отчаянието.

(И кого учудва резултатът? Прекомерно) 

Gerhard Feil 

петък, 18 април 2014 г.

Довери ми се

                                         ©Audrey Kawasaki

Нека твоите сълзи
потекат през моите очи.
Погледът ми ще те спре.

Нека твоето мълчание
се процеди през моите уши.
Моето сърце ще те чуе.

Нека твоята болка
се прокрадне в моята душа.
Ръцете ми ще са отворени.

Нека твоята усмивка
да проникне в моето сърце.
Кожата ми ще те приеме.

Нека твоята любов
да попадне в моето тяло.
Аз ще стоя здраво на краката си.

Jorge D.R.