сряда, 28 август 2013 г.

В края на лятото

                                                          ©gred
Още е лято но
полският мак отдавна прецъфтя 
и над сините часове витае 
тежък аромат 
на меланхолия
накъдето и да погледнеш
преходност
където и да отидеш
сенките са постоянно с теб
а есента приближава

Неотдавна ти беше млад

Gerhard

петък, 23 август 2013 г.

Понякога...

                                 Henry Asencio: Eternity 
Понякога се събуждам
от някакъв сън 
и те чувствам до мен

Понякога зная че
сънувам живот
който не е моя

Още при събуждане
държа твоята ръка
и те назовавам по име
"Noch im Erwachen"


                                              Jake Baddely: Never Let Go
Понякога ти си
в моите сънища
и твоята усмивка
ме прави щастлив

Но най-често
ти плачеш
защото ти си само
мой сън
"In meinem Traum"


                                            Velimir Trnski: Modigliani Tatiana
Когато той се взря по-близо
забеляза че тя не е вече
в неговия живот
и когато той вдигна ръка
за да я погали по косите
нейната сянка се уплаши
и бавно стана прозрачна

Когато погледна пак към нея
тя вече бе изчезнала

Само понякога тя още
стои до леглото му
в самотни нощи
и поръсва сънища
върху него
"Nur manchmal noch"


                                       © Anna Majboroda
Само понякога
ти вървиш до мен
но аз винаги чувствам
твоята топлина

Какво знае реалността
за моите сънища...
"Manchmal I"

Gerhard

неделя, 18 август 2013 г.

До Седемте Рилски езера

Бях ходила само веднъж, като дете, с преход пеша от Паничище до Седемте езера и обратно.
Този път преходът започна от хижа "Пионерска".
Времето беше подходящо за туризъм. При лифта компанията ни, състояща се от трима "мускетари" и моя милост се раздели на три ръкава, като си уговорихме среща горе. Единият тръгна пеша под пътеката под лифта, другите двама през хижа "Ловна", а аз след 40 мин. чакане се метнах на една седалка.
Предлага се и изкачване до хижа "Рилски езера" и с раздрънкан джип. Твърде екстремно за мен!
 
След 15 минути бях вече на хижа "Рилски езера".
 Зад нея -палатковият лагер на дъновистите.
 Поех по долната пътека покрай Долното езеро.



 Ето я и хижа "Седемте езера", и около нея  осеяно с палаткови лагери. Тук се срещнахме с двама от групата и обядвахме.
 Рибното езеро:
 В него имаше водорасли:
Тръгнахме нагоре, пихме вода от Дъновистката чешма
 и вече сме на Трилистника:


 Продължихме покрай Близнаците:
 А ето го и Бъбрекът, където пак се срещнахме всички.
Двама от мускетарите се къпаха в Бъбрека, забранено е, но те си имали такава традиция. Водата в езерото е около около 10 градуса - бррррр.
 А аз и третият съзерцавахме пътеката и върволицата от хора към Окото и Сълзата и се двоумяхме дали да не поемем и ние нататък и след половин час се отказахме. Следващият път догоре! Не съм очаквала, че толкова много народ ще има на езерата, може би заради ежегодната сбирка на Дъновистите. На места по пътеките трябваше да се изчакваме, за да се разминем. Най-младият турист, който видях, беше бебе на няколко месеца.:)
 На връщане тръгнах и аз пеша с групата, като решихме да минем през хижа "Скакавица" и Скакавишкия водопад. Осъзнах, колко правилно беше решението ми да се кача нагоре с лифта - макар и нанадолно, едва удържах на темпото, време за снимки, пиене на вода, свързано със спиране, за да сваля раницата - тц!, трябваше да подвиквам да ме изчакат. Петминутка за цигарка - забравѝ такива глезотии!:)


 Надминаха ни само връщащият се керван, превозващ товари.

 Ето я и хижа "Скакавица", преди нея свиваме наляво срещу течението на
 Скакавишка река, която е много живописна, с местенца, подходящи за къпане
и след 15 минути се открива гледка към водопад Скакавица:

 Измолих все пак една 10-минутна почивка,
последни снимки и


 обратно по стръмна пътека към изходната точка - хижа "Пионерска".





сряда, 14 август 2013 г.

Честност

                                                 изображение: © gred

Не можеш да мамиш всички
и при това да останеш
верен на себе си.

И не можеш 
да си верен на всички 
като мамиш себе си.

събота, 10 август 2013 г.

                   
                                                        снимка
"Където пътищата видимо свършват, започва нов хоризонт."
                                                                                                       Dietmar Zankel

вторник, 6 август 2013 г.

Малките радости


"И все пак малките радости са тези, които ни правят щастливи. Големите чакаме и без друго най-често напразно."
Katharina Eisenlöffel

В този пост ще ви покажа малки радости от село.
Калдъръмчетата, изникнали насред тротоара пред старата ни къща, за които леля ми се грижи и се сърди, ако някой минувач стъпи случайно върху някое.
Фани, която много обича да я решат, но не застана мирно, за да снимам пищната и рунтава опашка.
И лъскавата черна красавица с отровно зеления поглед. В къщата се навъртат постоянно около 5 котки, но всички останали са добре дошли и нахранени.:)
Не, няма фотошоп, тази матрьошка кратуна е естествено изрисувана. Но е поникнала от другата страна на оградата и съседката си я иска за нея. Нека се радва и тя!
Направих си собственоръчно от чували за смет "жив плет", за да скрия нелицеприятна гледка в съседския двор.
Много нежен цвят.
Майка ми се ядосва, че всички гладиоли тази година излезли бели. Мен пък ме дразнят колците /за домати/ за които ги е прикрепила, но това си е нейно царство.


Още кратунки, които се изродиха и стават големи почти като тикви. Някои от тях ще отидат наесен при майсторката на кратуни Doktor Watson да ги изографиса и зарадва други фенове на кратуните.
Миналата година смокините измръзнаха, тази година първият завръз окапа, сега пак капят от сушата, дано все пак остане нещо да ги опитаме.
А Лудият Тодор ще се прекърши от цвят както всяка година.:)