сряда, 27 март 2013 г.

Дигитални радости

© Jenny Terasaki
Днес ще бъде
специален ден

Фотошоп го прави възможен
Ще окача слънцето по диагонал
пред синьо небе, ще наглася
температуата приятна
а настроението ведро до радостно

Нищо не трябва да липсва
имагинерни пчелички
ще жужат в пъстри тревички
Радостно ликуване
се издига нагоре...

Само с любовта ще имам проблеми
Тя не е съвместима
с тази картина,
но иначе е ден, пълен с
дигитални радости

Gerhard

неделя, 24 март 2013 г.

За "висящите" ...

Понеже много се говори тези дни за "висящи" кафета, кюфтета, ракии..., да те светна, драги ми читателю, откъде идва идеята. Не, не е от Европата, тя си е чисто нашенско изобретение. От години в българското училище са въведени "висящи часове" за нуждаещите се. Това са часовете за консултации по даден предмет с учителите, които са задължителни, строго фиксирани, оповестени и неплатени. Последното не е беда и бреме, идеята е благородна, щом е на ползу роду. Но защо пък "висящи", ще попитате. Защото, ние, учителите висим и чакаме гладни за знания в тези часове, но клиенти рядко се появяват, както знаете, българският ученик не е гладен за наука. 
Не знам, ако калкулираните "висящи" кафета не се консумират /и откъде нуждаещите се разбират, че има такива/, в чий джоб отиват парите.  Но мога да ви кажа, че "висящите часове" ние, учителите, ги пишем в един тефтер като консумирани, описваме как и от кого точно, защото по никакъв начин не можем да обясним на визшестоящите и проверяващите ни, че учениците зорлем влизат в редовните часове, камо ли да идват на консултации. Та тези  часове просто се размиват във времето.
Ставаше дума, откъде е почерпена идята за "висящите кафета". Хубаво начинание, но в български вариант няма до достигне до предназначението си, така  си мисля.

събота, 16 март 2013 г.

***

Jean-Claude Desplanques: Relaxation
                Не е вярвайте,
                че в живота си
                съм пропуснала
                да мечтая.
                Може би 
                съм пропуснала 
                да се събудя.

                      Gerhard

събота, 9 март 2013 г.

Само една роза

Ти не можеше
да ме видиш
но аз видях всичко.
Витаех високо над теб
видях твоите сълзи
видях тъгата ти
и тайно ти хвърлих
една роза
като утеха

Gerhard

вторник, 5 март 2013 г.

А сега накъде...

... или няколко мисли от "Компасът" на Тами Клинг и Джон Спенсър Елис, която прочетох наскоро.

* " Повечето хора преминават през живота си на автопилот. Ходят на работа, прибират се вкъщи, стават сутрин, отиват на работа и по-скоро реагират на външни въздействия, отколкото сами да градят живота си. Много хора допускат други да се намесват  в живота им, когато не бива, а някои правят точно обратното, като остават закрепени към "отровни" хора или чувства много по-дълго, отколкото трябва. И двете крайности на спектъра са унищожителни. Обществото ни се движи от пълна и апатична липса на ... умишленост."
* "Някои хора дотолкова дотолкова са се вторачили в себе си, че непрестанно се давят в собствената си болка или търсят начини да се усъвършенстват. Дотолкова са се обърнали към себе си, че и през ум не им минава да дадат нещо на някой друг."
* "Трябва да вземем решение да сме щастливи, въпреки че мечтите ни са мъртви. Трябва да имаме волята да създадем нови."
* "Ако има емоции, коите те ограбват, откажи се от тях."
* "Твоята съдба е като тая градина - трябва да я поливаш, плевиш и после пак."

Книгата е на ИК "Хермес"  и се продава на половин цена - 5лв. Приятно четене!
                                          Photo by : Lars van de Goor