неделя, 29 юли 2012 г.

Най-изчанчената торта

Обещах в една група във фейсбук да участвам в конкурс "Най-изчанчената торта". И тъй като ме мързи да кулинарствам в тия жеги, ме осени тази идея за плодово-шоколадово-сладоледена торта:
Подходяща за юлските горещници, не е калорична, време на приготвяне 5 минути. Избрах продълговата диня, срязах на три: 2 големи капака , средното парче е блатът.  Това било карвинг, коментират в групата, за мен е най-обикновено заколване на диня.
За по-празнични случаи и според наличностите  ви, може да украсите с мини-сладоледчета, и всякакви други плодове и шоколадови изделия, аз исках да боцна 3 сладоледа на клечка, но бяха от големите и щеше да стане много претрупано:
Няма да ви агитирам да гласувате за мен, защото първото място ми е в кърпа вързано;). Ако някой реши да прави подобна торта или да раздава рецептата, тортата се казва Хексемексе.
Да ви е сладко!


*** Продължение 
И така, шантавата "торта" отдавна е изядена, първото място спечелено, не благодарение на моята креативност, а заради мързела на другите участници. 
Но не съм се похвалила с грамотата и наградата, изработени от не по-малко шантавия свеж творец Петьо Гергов;)(качи се у гоуфо, Петьо!)
С тази грамота и прекрасни бижута се самообявявам за "Динена Кралица" на лятото.:)

За желаещите да се включат в подобни конкурси - заповядайте в "Група за творци-аматьори" във Фейсбук.

сряда, 25 юли 2012 г.

Ваканция на острова на щастието


Веднъж един хитър собственик на туристическа агенция окачил на витрината на своето бюро табела с необичайно предложение:
Невероятна промоция!!!
Почивка на ОСТРОВА НА ЩАСТИЕТО само за 999 евро!
Остров на щастието? Как така? Хората се чудели.
- Къде ли има още щастие?- мърмореше един вечно недоволен човек.
- Вярно,- оплакваше се една дама,- щастието се среща толкова рядко.
И веднага всеки започна нещо да казва, че такова нещо като „щастие” в днешно време вече няма.
- Може би ще го намерим на този остров?- каза един човек накрая.
- Малко щастие не би било зле - каза друг и веднага запази две места.
И тъй като много хора мислеха еднакво, пътуването до острова на щастието бързо бе изкупено.
Собственикът на агенцията се радваше:”Ама че щастие с щастието!” – каза си той и доволно потри ръце.
Шест седмици по-късно един рибарски катер доведе първата група летовници до този странен остров.
Пътниците стояха до перилата и гледаха към морето.
- Ето го острова! – извика едно дете, сочейки към хоризонта.
- Да, вярно! – каза един възрастен господин, гласът му звучеше радостно възбудено. – Какво щастие! И той замълча смутено. Не каза ли току що „щастие”? Засрамен той наведе глава, но сърцето му тупкаше.
Пътниците се втренчиха удивени към хоризонта. Техните сърца също биеха учестено. Дали този „остров на щастието” беше вълшебен остров?
- Глупости, - мърмореше
един, обръщайки се към другите, - да видим какво ни чака там!
Да бъдем предпазливи!- предупреждаваше друг, всички кимаха съгласявайки се.
Навъсени пътниците се втренчиха към скалистия, покрит с поляни и борове остров. Само възрастният господин стоеше при децата до перилата и се усмихваше.
- Тук е както на картинките в „Пипи Дългото Чорапче – радваше се едно момиченце и хвана възрастния човек за ръката. – Дали тук ще можем да си играем така хубаво?
- Със сигурност.
- Чудесно! – Толкова се радвам! – Аз също.
Въодушевени децата се спуснаха на земята и преди техните родители да могат да кажат нещо, се пръснаха във всички посоки.
В това време възрастните разгледаха по-добре острова и се изплашиха. Те видяха само стари рибарски къщурки, ферми, един смесен магазин и кучета, котки, кокошки, кози и овце. Хотели, ресторанти, бързи закуски, сладкарници, магазини за сувенири и бензиностанции не откриха. Само няколко бунгала-колиби красиво украсени с пирен бяха предназначени за гостите.
- Е, какво да се прави, все някак си ще издържим тези дни – помисли си един.
- Ха-ха! –избухна в горчив смях друг. – Това е нашето „щастие”!
Но странно, времето минаваше бързо. Десет дни без кола, ток, телефон, телевизор,компютър и будилник, без бързане, стрес, ядове, спорове, омраза, завист – но с много време за почивка и говерене, за изслушване, разглеждане, игра, смях, удивление и откривателство, да, а също и за забрава на някои проблеми и грижи. Хорат бяха толкова заети с тези неща, че съвсем забравиха да търсят „щастието” на този странен остров. Или вече го бяха намерили?
Острови на щастието има навсякъде.
Например също на тази горска поляна...
Текст и снимка: Elke Bräunling

неделя, 22 юли 2012 г.

Въоръжен

© Kerstin u Lothar: Sonnenblume
Всеки ден аз взимам
моите лекарства:


Няколко такта Шопен
срещу прекален оптимизъм


мисли за теб
за сърцето и за


подсилване на общото състояние
една порция Пиацола


Така въоръжен посрещам
несгодите на живота


Gerhard

петък, 20 юли 2012 г.

В Рибарица

Нямах намерение да пиша за почивката ми в Рибарица, но пък си помислих, че може би ще бъда полезна с нещо на тези, които се двоумят дали да почиват там, така както и аз се рових в интернет за повече информация за хотелите там, възможности за разходки и др.
Препоръчвам Рибарица или ако жадувате за тишина, спокойствие и свеж въздух, или ако сте запален турист - има екопътеки, водещи до различни забележителности, хижи или природни резервати.


Избрах това хотелче на доста приемливи цени с гръмкото име "Риц - М", но единственото в Рибарица с климатици в стаите, не е за пренебрегване, въпреки че наоколо са гори и река, си е доста топло. Имаше комарници, в ресторантчето и в двора нямаше мухи, явно третираха срещу инсекти.

Условието ми беше да има басейн /не е удобен за деца/, 1,50 м. дълбок, чист, водата се подгрява.

Има и по-добри хотели с басейни, повечето са покрай шосето, но както казах вече, без климатици. Гледката от парк хотел "Рибарица" е впечатляваща,
но самият хотел е с малки стаички-кутийки, износен мокет, не зная дали не е реновиран хотел от соцвремената.
Басейнът му обаче е супер, жалко, че се сетих да го снимам, когато се стъмни.
Храната в хотелите и механите е доста добра, ястието на снимката е рибаришки сач с пъстърва.

На нас ни хареса механата "При Байката", освен отлична храна и бързо поднасяна, приятен интериор и ненатрапваща се народна музика.
Прекарахме един ден на минералния басейн в село Шипково, 27 км. след Рибарица:
Пътят до там е добър, много завои изкачване и слизане, няма дупки. Много красиви гледки, които мернах с периферното зрение, шофирах и съжалявам, че не спрях да се полюбувам и снимам. 
В Рибарица предлагат и велосипеди под наем, но за съжаление няма велоалеи, няма и тротоари от двете страни на шосето, като ходите пеш, трябва да внимавате.


Приятно прекарване в Рибарица!



събота, 14 юли 2012 г.

Чувството да си влюбен

© Francine Gravel: If We Had Wings
Да - така трябва да е било
но колкото и да се опитвам
да си спомня то ми се изплъзва
все по-надалеч


И накрая остава само
като светло петно върху душата
като леко притискане в 
областта на сърцето


Чувството да си влюбен


Gerhard

събота, 7 юли 2012 г.

Пъстри мечти


Тъмносиньо небе
нежнорозов копнеж по теб
яркопъстри мечти

вторник, 3 юли 2012 г.

Изтъкани от мечти

patania.de: Abendhimmel
     Откъде идва тази прозрачна
     светла синева
     на лятното вечерно небе


     Физични обяснения
     има в изобилие


     Но вярвайте ми - 
     това са воали на ангели
     изтъкани от мечти


      Gerhard

неделя, 1 юли 2012 г.

Зелено небе

Roy Fairchild: Veronique
                        Измислих си
                        лято
                        с червена трева
                        и зелено небе


                        Измислих си
                        зима
                        с черен сняг
                        и пъстри птици


                        Само живот без теб
                        никога не можах 
                        да си представя

                                                Gerhard