неделя, 26 февруари 2012 г.

Двете най-големи планини, които с усилия трябва да преодоляваме в живота си, са осъзнаване на вината и прошка.
Ernst Ferstl

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

В случай на съмнение


дали да послушаш сърцето си
или интуицията си

-но какво да последваш
ако те си противоречат?

Това с по-тихия глас!


Gerhard Feil

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Само един знак

изображение
Дай ми знак
да знам дали
ме обичаш


Нека дъждът да барабани
морзови знаци по моя прозорец


SOS
SMS
Save My Soul


Gerhard

петък, 17 февруари 2012 г.

Въздушни дворци

© Marcin Kolpanowicz: Building Of The Tower Of Babel
Моите стихове
са мостове
над мълчанието,
спасителни острови
в морето на самотата


Моите думи
строят дворци 
от въздух
и пресушават
сълзи


Твоите
и моите


Gerhard

вторник, 14 февруари 2012 г.

Метаморфоза


Загубих се за момент 
в твоята усмивка

и се намерих отново
в кафявото на твоите очи

но тогава аз
вече не бях същият

ти ми бе подарила крила



неделя, 12 февруари 2012 г.

Сълзи в косите

© Stanislaw Krupp (1)

Още не е свършил денят
но въздухът мирише вече
на раздяла

Ти сълзи в косите
си заплела
Но аз ще си спомням
за топлината на твоето
тяло и твоята усмивка
когато ти дойде при мен


Gerhad

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Зад тъмните дни

Joujou_pixelio.de

Ще се намерим отново
зад тъмните дни
при пейката край езерото

Тук ние седяхме и
мечтаехме за живот
тук вълните шептяха
а летният вятър не ни
напомняше за зимата

Тук аз написах за теб
най-хубавия си стих
и не предчувствах
че беше раздяла

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Питам се

Има хора които, са нещастни
въпреки че нищо не им липсва,

а има хора които, са щастливи,
въпреки че всичко им липсва.

Дали взимат всъщност
една и съща дрога?



Gerhard Feil



неделя, 5 февруари 2012 г.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Нищо не остава


        Винаги чакаме
        нещо да свърши –
        дъждът, зимата,
        лятото, болките.

        Обикновено те
        преминават.

        За някои неща
        искаме да останат –
        любовта, животът.

        За съжаление
        те също свършват.