неделя, 24 април 2011 г.

Какво е животът

В един слънчев летен ден по пладне
в гората бе настъпила тишина.
Птиците бяха напъхали глави под крилата си.
Всичко си отдъхваше.

Тогава една сипка извади главата си и попита:
Какво всъщност е животът?
Всички се смутиха от този труден въпрос.

Розата тъкмо отваряше своите пъпки
и внимателно изтласкваше лист след лист
от тях. Тя се обади:
Животът е развитие.

Пеперудата не беше толкова задълбочена.
Тя весело прелиташе от цвете на цвете и каза:
Животът е само радост и слънчеви лъчи.

Отдолу по земята се влачеше мравка
със сламка на гърба, десет пъти по-дълга от нея:
Животът не е нищо друго, освен мъка и работа.
Пчелата пъргаво се връщаше от                                    едно медоносно цвете и изжужа:                                Животът е редуване на работа и удоволствие.

Там, където се водеха такива мъдри разговори,
една къртица показа главата си от земята и каза:
Животът е борба в тъмното.

Замалко да се разрази спор,
ако не бе започнал да ръми тих дъждец,
койте беше на мнение:
Животът се състои от сълзи, нищо друго, освен сълзи.
И продължи нататък, към морето.


Там бушуваха вълните и се разбиваха
с всичката си мощ в скалите и стенеха:
Животът е постоянна напразна борба за свобода.
Високо над тях кръжеше величествено един орел,
който ликуваше:
Животът, животът е стремеж нагоре.
Недалеч стоеше една върба, която бурята
бе прегънала наполовина. Тя простена:
Животът е прекланяне пред по-голямата сила.

Тогава дойде нощта.
Един бухал прелиташе безшумно от клон на клон
и пресипнало изграчи: Животът е
да използваш възможностота, докато другите спят.

Накрая в гората настана тишина.

Не след дълго един млад мъж се връщаше
по безлюдните улици вкъщи;
той се връщаше от преживяно удоволствие и си мърмореше:
Животът е постоянно търсене на щастие
и верига от разочарования.
Изведнъж зората се изправи в целия си блясък и каза:
Както аз, зората, съм начало на идващия ден,
така и животът е началото на вечността.



източник: www.wortkarussell.de

сряда, 20 април 2011 г.

Въпроси и отговори

изображение: lifestyle.ibox.bg
Къде живее тя?
В дома до отчаянието.

С кого е близка тя?
Със смъртта и страха.

Къде ще отиде, когато тръгне?
Никой не знае това.

Откъде е дошла?
Отблизо или много отдалеч.

Колко дълго ще остане?
Ако имаш късмет, докато си жив.

Какво иска тя от теб?
Нищо или всичко.

Какво значи това?
Че това е едно и също.

Какво ти дава тя на теб
или на мен в отплата?
Точно толкова, колкото взима,
тя не задържа нищо за себе си.

Държи ли ни в плен
или ни освобождава?
Може да ни се случи
да ни дари свободата.

Да бъдеш свободен от нея,
добро или лошо е това?
Това е най-лошото,
което може да ни сполети.

Какво всъщност е тя
и как може да я дефинираме?
Казват, че Бог е казал,
че Той е Тя.

автор: Erich Fried


неделя, 17 април 2011 г.

И незабравките засияха от радост

С радостно позвъняване врата на магазинчето за цветя се отвори и едно малко момченце влезе.
Феята на цветята, собственичката на магазина го поздрави любезно:
- Добър ден, с какво мога да ти помогна?
Момчето се огледа.
- Искам да подаря на мама букет за празника - каза то и посочи червените рози.- Мисля, че искам да купя от тях.
Феята на цветята взе една една скъпа дългостеблена роза от вазата.
Розата почти изви главата си към него.
- Виждате ли,- каза тя високомерно на другите цветя- мен иска да ме има. Хората харесват най-много нас, розите, най-хубавите сред цветята.
- Ти, надменно цвете!- изруга жълтото лале с пухкавите реснички. - Момчето още не знае, какво е красота.
- Така е, точно така е!- съгласиха се останалите лалета. - Ние сме тези, които оповестяваме пролетта още през зимата. Истинските рози цъфтят през лятото.
Отзад, от витрината, се обади орхидеята:
- Какво говорите? Аз, аз съм кралицата на цветята!
Момчето се колебаеше и феята на цветята остави обратно розата във вазата при нейните дружки. Тя посочи към нарцисите:
- Какво ще кажеш за един хубав букет нарциси?
Нарцисите зашумоляха лекичко:
- Ние сме, нас ще ни вземат!
Но момчето поклати глава.
- Бих искал нещо специално за мама.
Феята се усмихна.
- Какво ще кажеш за това?- посочи тя към букетче незабравки в стъклена чаша. Техните малки сини цветчета-звездички засияха от радост и момченцето им се усмихна.
Да!- извика то. Тях ще взема. Мама ги обича тях най-много. Защото не са големи, казва тя.
И докато феята на цветята очарователно сладко букетче от незабравките, другите цветя се оглеждаха отрезвено.
"И сляпата кокошка намира понякога зрънце!",- мърмореше обидено розата, но останалите цветя не искаха вече да я слушат.

автор:© Elke Bräunling, http://elkeskindergeschichten.blog.de

четвъртък, 14 април 2011 г.

Когато малкият пролетен дух го налегна пролетна умора

"Аз съм малък пролетен дух, трала-ла, трала-ла и вървя си по света.Аз рисувам с пъстри цветове всичко що окото ми съзре. Трала-ла, ла-ла-лааа".
Весело пеейки си малкият пролетен дух пътешестваше из зимно-тъжната долина. Той държеше в лявата си ръка палитра с много пъстри цветове, а в дясната една дебела четка. Той  я размахваше енергично тук и там, докосвайки леко дървета, храсти, тревички с пролетно пъстри цветове. Долината вече не изглеждаше зимно-тъжна, а пъстра, свежа и радостна.
"Толкова ми харесва това!", каза доволно малкият пролетен дух. "Аз съм истински пролетноцветен дух. Ехаа!"
Той седна на една скала край пътя за да разгледа своето произведение. Той бе работлив, почти в цялата долина бе довел пролетта.
"Удоволствие е да си пролетен дух. Всички, които срещна, се радват. На мен и на моята работа. Всички! Ихаа!"
Малкият пролетен дух бе много доволен от себе си и си позволи да си отпочине още малко на скалата, да си подложи нослето на слънчевите лъчи. Работата много го умори. Пролетна умора.
"Хубаво! Ммм...!" Той се сгуши удобно на своето слънчево местенце и затвори за момент очите си. И тъй като го бе налегнала пролетната умора, той лекичко заспа. Той спеше и спеше и дори мъничко похъркваше. Много дни наред.
И така се стигна до това, че в края  долината си изглеждаше тъжно зимно и животните се   изпокриха за още един кратък сън, докато навсякъде другаде се радваха на пъстрата пролет.
Зимата, която още обитаваше планините, потърка радостно ръце пред заспалия пролетен дух.
"Чудесно!", каза си тя. "Много обичам уморени пролетни духове. Те ми подаряват време." Тя лъхна, почти надменно, с ледено студен дъх над спящия малък пролетен дух и се радваше. Но от радост тя забрави да е предпазлива. Нейният леден дъх бе прекалено ледено ветровит. Бе толкова студен и неприятен, че събуди малкия пролетен дух от неговия дълбок сън.
"Хм, Какво е това? Защо ми е толкова студено?" Малкият пролетен дух стана и потърка сънливите си очи. Тогава се огледа учудено. Завъртя глава наляво, пролетта весело му намигаше с око. В долината беше пъстро, чуваше радостно жужене на бръмбари и детски смях му стопли сърцето. Но като завъртя глава надясно към края на долината, той съзря... Не, не можеше да бъде истина. Само една тъжна, няма, зимносива земя.
Колко много се уплаши той! Дали не бе проспал пролетта?
Малкият пролетен дух се сепна. " Колко съм глупав!", извика той. "Не аз трябва да спя,не, а зимата и нейните зимни приятели духове са това. Те трябва да си почиват до следващата зима и аз ще се погрижа за това веднага."
Той стана, взе цветовете и четката и профуча рисувайки и потупвайки с четката до последното ъгълче на долината. И защото не искаше да оставя нищо недовършено, той се изкатери бързо по върховете и изгони и оттам зимата с пъстрите си цветове и с веселата си пролетна песничка:
"Аз съм малък пролетен дух, трала-ла, трала-ла и вървя си по света. Аз рисувам с пъстри цветове всичко що окото ми съзре. Трала-ла, ла-ла-лааа".

@ Дано  при нас малкият пролетен дух да е заспал за кратко. Бррр.:)
/превод от немски език/
автор: © Elke Bräunling
http://elkeskindergeschichten.blog.de/2011/03/27/kleine-fruehlingsgeist-fruehlingsmuede-10889207/

вторник, 12 април 2011 г.

Различия


Един и същи е въздухът,
който дишаме.
Една и съща е земята,
по която ходим.
Едно и също е слънцето,
което ни огрява.
Една и съща е луната,
която в сребрист гланц осветява земята.
Едни и същи са звездите,
които блестят на небосвода за нас.
Едно и също е чувството,
което ни свързва.
Но все пак светове ни делят един от друг.

събота, 9 април 2011 г.

Моменти


Моментите, когато се питаме
какво ни вълнува, са мигове,
в които не знаем какво чувстваме.

Моментите, когато се съмняваме
какво чувстваме, са мигове,
в които не знаем какво искаме.

Моментите, когато отричаме
какво искаме, са мигове,
в които не знаем какво можем.

Моментите, когато разбираме
какво можем, са мигове,
за които си спомняме.

Моментите, за които си спомняме,
са нетрайни.

автор: Carsten Dreier
http://www.dark-romance.de

вторник, 5 април 2011 г.

Необлечен

като че ще тича  живота ми
бос по меката трева
така добре се чувствам с теб
че моята душа сама
събува тесните обувки

с голи устни аз покривам
твойта голота с целувки
с неприкрито желание.

Gerhard Feil
www.gegge.de

неделя, 3 април 2011 г.

13 квалификационни курса за мъже


Важно!: Поради комплексността и степента на трудност на тези курсове, броят на участниците във всеки от тях е ограничен до13. Ръководителите на курсовете са доказани специалисти в своята област.


Тема1: Как да напълня кафемашината с вода и смляно кафе? Стъпка по стъпка с power point презентация и практически занятия.
Ръководител: Gloxy-Floxy


Тема 2: Ролката с тоалетна хартия: Расте ли тя сама на поставката?
Дискусия около кръглата маса.

Ръководител:  Hexemexe


Тема 3: Възможно ли е да се пикае, докато се вдига капака на тоалетната и едновременно се забърсва ваната до теб? Рискове и травми. Работа по групи.
Гост-ръководител на практичната част: Циничният елф; здравен консултант: Edna


Тема 4: Основни различия между коша за мръсно пране и пода. Картини и обяснения.
Ръководител:  Ирония Идиотова


Тема 5:  Мръсните съдове: Могат ли те от самосебе си да кацнат в умивалника/ миялната машина. Примери с видеофилм.
Ръководител: Kin


Тема 6: Загуба на самоличността след връчване на дистанцинното на половинката. Телефонна подкрепа и групи за взаимопомощ.
 Ръководител: Vania58


Тема 7: Как да се науча да намирам вещите си, като търся на правилните места и не преoбръщам дома с главата надолу крещейки „Не си ли виждала моя ...?” Открит форум.
Ръководител: Врачката


Тема 8:  Да и поднесеш цветя не вреди на здравето. С графики, снимки на цветя за всеки повод и без повод и видеофилми.
Ръководител: Melisa, Блага, Zvetanka Shahanska


Тема 9: Истинските мъже питат за пътя, когато са се загубили. С примери от реалния живот.
 Ръководител: Diandra


Тема 10: Генетично невъзможно ли е, да се седи тихо, докато тя паркира паралелно? Шофьорска симулация.
 Ръководител: D_r Watson


Тема 11: Нещата от живота: Основни различия между майката и съпругата. Онлайн курс с ролеви игри.
Ръководител: Gloxy-Floxy


Тема 12: Как да стана идеалният шопинг придружител? Техники за дишане, релаксиращи упражнения, медитация.
Ръководител: Vaniliya


Тема13:  Как да се справя със забравянето на рождени дни, годишнини и други важни дати. Забравяне да позвъня вкъщи, когато закъснявам. Предлагаме церебрални шокови терапии и пълни лоботомии.
Ръководител: Edna


На всички, преживели курсовете, ще бъдат издадени свидетелства. Мъже, побързайте, останаха малко места! ;)))