понеделник, 30 август 2010 г.

Разумът и Любовта
Разумът срещнал Любовта и й казал:
- Размишлявах дълго за теб, но без задоволителен резултат. Затова искам да те питам: какъв е твоят смисъл? Не ми казвай само, че смисълът ти е да правиш хората щастливи. Често съм виждал, че ги правиш нещастни.
- Смисълът ми е в това, че хората израстват покрай мен и откриват себе си – отговорила Любовта. –Аз пробуждам най-доброто у тях и допринасям то да разцъфти. Дарявам им щастие. А че това щастие е преходно и може да се превърне в нещастие, не нося вина за това. Нищо не е вечно на този свят. И нито ти, нито аз имаме силата да променим закона за преходността.
- Знам, казал Разумът, но все пак не разбирам, защо хората се боят от теб, след като уж им даваш само добро, докато на мен ми имат пълно доверие.- Дължи се на това, - отговорила Любовта – че аз ги водя към непознатото, докато ти вървиш с тях по пътища, които те добре познават.
- Но ти току-що каза, че им помагаш да открият сами себе си - възразил Разумът.
- да, и това правя, - отвърнала Любовта- но истинската същност, истинското Аз на повечето хора са им непознати и затова се страхуват. А за това и ти имаш някаква вина.
- Но как така?
- Ти допринасяш за това, те да си изграждат преградни стени срещу мен, като им втълпяваш, колко опасна съм била и колко големи могат да бъдат болката и разочарованието, които им причинявам. Ти ги учиш да се боят от мен.
- А не съм ли прав?- попитал Разумът.
- Не, не си прав. Аз не наранявам хората, те се нараняват един друг. Те не са разочароват от мен, те се разочароват взаимно. И болката, която изживяват не е причинена от мен, а от това, че не вникват надълбоко в моята същност. И как биха могли, като ти постоянно пречиш да се впуснат изцяло в мен. Защото само така могат да ме опознаят действително, а по този начин и самите себе си.
- Този разговор е безсмислен – казал Разумът. – Ние говорим на различни езици.
- Защото не можеш да мълчиш – отговорила Любовта...

събота, 28 август 2010 г.

Чашата с камъни


Професор по философия стоял пред студентите си, а на катедрата пред него имало няколко неща. Лекцията започнала, той взел голяма стъклена чаша и я напълнил догоре с големи камъни. Попитал студентите, дали чашата е пълна.
Те се съгласили.
Професорът взел кутия с речни камъчета и ги изсипал бавно в чашата с големите камъни. Камъчетата се наместили в свободното пространство между големите камъни. Професорът отново попитал студентите, дали чашата е пълна.
Студентите се засмели и пак се съгласили.
Накрая професорът взел кутийка с пясък и я изсипал в чашата. Пясъкът естествено запълнил празното пространство в чашата.
- И така, - казал професорът – с това искам да разберете, че тази чаша е като Вашият живот. Камъните са важните неща в живота - Вашето семейство, партньорът, здравето, Вашите деца. Тоест, неща, с които, дори и другото да липсва, Вашият живот ще е пълен. Речните камъчета са другите, по-маловажни неща, например, Вашата работа, къща или кола. Пясъкът символизира най-маловажните неща в живота. Ако сипете първо пясъка в чашата, не остава място за речните камъчета или големите камъни. Ако изразходвате цялата Ваша енергия за дребните неща в живота, не остава време за големите. Насочете вниманието си към важните неща, отделяйте време за децата си, партньора, обръщайте внимание на здравето си. Ще остане и достатъчно време за работата, домакинството, партита... Внимавайте първо за големите камъни, те са от значение. Останалото е само пясък.

/неизвестен автор/

петък, 20 август 2010 г.

Дървото на любовта


Един ден вървейки по улицата Любовта срещнала един човек. С протегната ръка тя доближила човека, като че искала да се здрависа с него или да му даде нещо. Човекът я погледнал учудено, не било обичайно и той не искал да бъде заговарян от непознати на улицата. Ядосан, той се опитал да се измъкне от Любовта, но тя застанала пред него, погледнала го в очите и му казала:
- Радвам се, че те срещнах, ще ти дам това семенце като подарък за „Добре дошъл”. Какво ще направиш с него е изцяло в твоите ръце. И как ще израсне семето, зависи изцяло от твоите грижи.
Колебаейки се, мъжът взел семенцето и искал да продължи пътя си без да благодари на Любовта.
- Почакай, - извикала любовта - не бързай толкова. Ще ти дам няколко съвета как да се грижиш за него. Трябва да посадиш семенцето в почвата на твоето сърце. То се нуждае от много дневна светлина, много слънце, топлина, тор, вода и преди всичко внимание и нежност. Отначало ще израсне едно нежно растенийце, после ще стане дърво с големи корени, накрая при добри грижи, в подходящ сезон ще даде плодове под закрилата на короната.
- Никога досега не съм садил истинско дърво – казал мъжът несигурно, като че се срамувал от това. – Растения, да, но дърво – това го могат малко хора.
- Тогава бъди един от малкото, които посаждат дърво. Всеки, който иска да засади дърво, го засажда- казала енергично Любовта.
Непознатият се забързал със семето към близкия цветарски магазин. Нетърпеливият клиент веднага направил впечатление на цветарката, будна и вживяваща се жена. Тя погледнала към свитата му длан и го попитала, с какво може да му помогне.
- Бих искал почва за цветя и една саксия за това семе тук- предпазливо отворил длан и показал семенцето.
- Какво е семенцето? – попитала жената малко учудено.
- Срещнах случайно Любовта и тя ми подари това семе, един вид подарък за „Добре дошъл”. Каза ми , че трябва да го засадя в почва и да го поливам отвреме навреме, да полагам някакви грижи и от него ще порасне едно дърво, Дърво на любовта – казал мъжът малко отегчено.
- Никога не съм чувала за дърво с такова име. Мисля, че от това ще порасне по-скоро някакво растение или малък храст- казала учудено продавачката.
Тя му дала почва, подходяща за всички растения и малка саксия.
Непознатият забързал към къщи, пъхнал семето в почата и поставил саксията на перваза, за да го огрява много светлина. Поливал отвреме навреме изсъхналата почва и се учудвал, че още нищо не израства.
Една сутрин видял в саксията малко филизче и се удивил колко малко и тъничко е то. Мъжът се обърнал разочаровано и решил да почака няколко дни, какво ще излезе от стръкчето.
Филизът станал малко нежно растение, очакващо с копнеж тор и вода. След няколко дни мъжът погледнал саксията и видял в нея малко нежно растение, клюмнало безсилно.
Разочарован, мъжът се отдръпнал. Той мислел, че растението ще порасне бързо и пищно ще цъфти.
- От това няма да стане цвете, та камо ли дърво.
Той оставил саксията да стои, но не торял и не поливал растението и след няколко дни то загинало. Той изхвърлил саксията.
И както се случва в живота, непознатият случайно отново срещнал Любовта.
Той искал да се отклони за да избегне въпросите и, но тя му препречила пътя. Така че не могъл да се измъкне.
- Радвам се, че те виждам - казала приятелски Любовта. – Какво стана със семенцето?
- Нищо – казал нервно непознатият. – Израсна едно малко растенийце, което загина. Мислех, че от това ще порасне голямо растение, което цъфти и ще стане дърво.
Когато любовта го попитала, как се е грежил за растението, той смутено и засрамено отговорил, че го е поставил на светло и го е поливал понякога.
- Вие сте били също малко, новородено бебе?- попитала предпазливо любовта. – И Вашите родители са се грижели за Вас и са били търпеливи, докато пораснете и сами стъпите на краката си. Вие сигурно също не сте израсли много бързо и не винаги сте доставяли само радост, а и грижи на Вашите родители, или?
- Сигурно, но...
- Никакво „Но!” - прекъснала го Любовта. С любовта е същото, както с малко дете. Любовта трябва да бъде наторявана, тя трябва да получава храна като нежност, радост, съвместност. Любовта трябва да стои на светлина, тя трябва да вирее под светлината на честността, верността и надеждата. Любовта се нуждае от вода,, нуждае се от извор, от който може да черпи сила, когато ежедневието я уморява. Любовта трябва да се пази. Увехналите и болните листа трябва да се отстраняват. Тя се нуждае от думи, които казват всичко, но трябва да се пази от нараняващи думи. Само така Любовта може да расте и цъфти. И помисли: за нея трябва време и търпение!
Тя оставила в ръцете на непознатия едно малко семенце, което той приел колебаейки се.
-Този път направи всичко по-добре и мисли за това, което ти казах – приканила го Любовта и се отдалечила.
- Но аз... – мъжът не продължил, защото Любовта не се виждала вече.
Той разгледал семенцето в дланта си, колебаейки се дали просто да не го изхвърли. Но Любовта не се виждала вече, за да я настигне и иго върне. Замислен, той се запътил към цетарския магазин, за да купи нова почва.
- Добър ден, радвам се да ви видя, какво израсна от семенцето?- попитала с любопитство продавачката.
- От него се показа мъничко растение и не след дълго умря – свел засрамено глава мъжът. Като че оправдавайки се за това, той тихо казал: - Не разбирам нищо от растения и честно си признавам, че не го и поливах вече. И защо ли, от това щеше да стане само едно мъничко растение.
- Независимо от това, че не сте го поливали, – отговорила цветарката неодобрително – такива редки растения са много чувствителни и се нуждаят от особени грижи. То е подходящо по-скоро за ценители и познавачи на растения.
- Днес отново срещнах Любовта, тя ми сложи ново семенце в ръката и избяга – несигурно и с разочарован глас казал непознатият.
Цветарката се усмихнала сдържано и му дала почвата, подходяща за всички растения, като му пожелала щастие.
Вкъщи той посадил внимателно семенцето във влажната почва и поставил новата саксия на прозореца. Още веднъж загладил с пръсти нежно почвата, като че завивал спящо дете.
За мъжа станало ритуал всяка сутрин и всяка вечер да поглажда почвата. Като че чувствайки нежноста на поглаждането, то изникнало внимателно от влажната почва и било също толкова крехко, както първото семенце.
Мъжът разглеждал семенцето и се удивявал на неговата нежност. Той вече не бил разочарован от мъничкия филиз и крехкостта му, по-скоро се възхищавал на жизнената му сила.
Най-сетне той разбрал, че всеки живот има своите стъпала и се нуждае от време, за да изкачи тези стъпала.
Внимателно той се грижел за растението с неописуемо търпение и нежност, а растението му благодаряло с нови и нови листа, блестящи в наситено зелено. Малките нишки на неговите коренчета станали по-силни и се вкопавали дълбоко в земята, за да дадат устойчивост на ствола. Така бавно пораснало малко дърво с хубав прав ствол и много клони, чиито разклонения, огрявани от слънчевите лъчи, образували прекрасна блестяща корона в безброй нюанси на зеленото.


/превод от немски език/
автор: Доната Франк www.geistigenahrung.org

събота, 14 август 2010 г.

Ден, като всеки друг

/Кучешка фотоистория/

Бобо е италианец, но не е мързелив, не се излежава до късно.
Работи в един склад.

Вече е взел сутрешния си душ.

Трябва да си сложи нещо на главата, много е горещо днес.

Не забравя и слънчевите очила.
И вече е в очакване на първите клиенти.;)

петък, 13 август 2010 г.

Как реагират жените и мъжете при порязан пръст

Жената:
- „Ох”
- лапва порязания пръст, за да не капе кръвта наоколо
- взима с другата ръка лепенка от опаковката, поставя на порязаното място и продължава с работата

Мъжът:
- крещи "@#%/$@&?#! ..."
- държи ръката далеч от себе си
- гледа в друга посока, защото не може да гледа кръв, вика за помощ
- междувременно на килима се образува петно от кръв
- едва тогава сяда, защото изведнъж му е прилошало, при което оставя следа като от заклано прасе
- обяснява на притичалите се на помощ с изпълнен с болка глас, че за малко не си е ампутирал ръката
- отклонява предложената лепенка, защото е твърдо убеден, че е твърде малка за голямата рана
- тайно проверява в някоя здравна книга, колко загуба на кръв може да преживее средностатистически възрастен, докато си купува в аптеката големи пластири
- позволява да му залепят лепенката със страдалческо изражение на лицето
- иска за вечеря голама пържола, за да се ускори образуването на червени кръвни телца
- предпазливо си вдига краката нависоко, докато жената пече пържолата му
- иска няколко бирички срещу болката
- отлепва лепенката за да види, дали още тече кръв, докато жената отива до близката бензиностанция за бира
- натиска порязаното и около него, докато раничката пак започне да кърви
- упреква жена си, че не е залепила достатъчно добре лепенката
- скимти, докато тя внимателно му отлепва лепенката, за да залепи нова
- поради нараняването не може да играе за съжаление тази вечер тенис с жена си и се утешава с „Европейската купа”, която тъкмо случайно дават по телевизията
- междувременно тя се грижи за петната по килима
- тайно се измъква на няколко пъти през нощта в банята, за да изследва подозрителната червена ивичка от порязването, което значи сигурно отравяне на кръвта и вследствие на това на следващия ден е недоспал и в лошо настроение
- около обяд излиза за два часа до лекаря, който със сигурност да потвърди, че няма отравяне на кръвта
- следобяд взима от аптечката един бинт и моли русата секретарка да го превърже, като се радва на съчувствието и
- вечерта отива на среща с приятели в кръчмата и важно обяснява, че не си заслужава да се говори за тази „дреболия

понеделник, 9 август 2010 г.

Братска прегръдка


Тези сладури бяха осиновени от моя приятелка и отведени на село. Уплашени от престоя им в кашон по време на пътуването, бяха изчезнали за два дни. Търсила ги из цялото село, бяхме много тъжни, защото котетата бяха много малки и мислехме, че не са оцелели. Но след два дни се появили иззад стар шкаф в двора.:)
Сега отидох да ги видя и ги погушкам, но още са много диви и недоверчиви. Издебнах ги с фотоапарата докато спяха прегърнати, но от стъпките ми се събудиха.

петък, 6 август 2010 г.

Попитали група специалисти: „Колко прави 2х2=?”

Инженерът изважда калкулатор, пресмята и накрая обявява: „3,999999999”.
Физикът: величина от порядъка на 1х10 на първа степен.
Математикът се затваря в стаята си цял ден, после пристига с куп хартия и радостно казва: „Проблемът е решим!”
Логикът: „Моля, дефинирайте 2х2 по-прецизно!”
Хакерът влиза в компютъра на NASA и вкарва данните за изчисление.
Психиатърът: „ Не знам, но е добре, че поговорихме за това.”
Счетоводителят затваря първо всички врати и прозорци, оглежда се предпазливо и пита: „ Какъв отговор ви устройва?”
Юристът: „4, но не знам дали ще мине пред съда.”
Политикът: „Не разбирам въпроса Ви.”
Рафинираният SAP-консултант: „Би трябвало да се каже „Колко правят 2х2?” – За решаване препоръчваме нашия User-Exit.”