събота, 31 юли 2010 г.

Компютър Казанова


Всеки ден благодаря на господ, че е позволил да създадат компютъра. Компютърът е големият уеднаквител, толератор, така да се каже. Какво повече може да иска един мъж?
Вече не трябва да се конкурирам с добре изглеждащи и аз-съм-добър-в леглото излъчващи типове. Няма нужда вече да се напрягам за лекомислено-ефирни изрази като „Погледни ме в очите, малката!”, не ми трябва спрей за коса, не трябва да се бръсна, не трябва да обувам тесни джинси. Нямам нужда и от маркови ризи, неудобни обувки и срещи в заведения. Не трябва да съм мил, нито да изглеждам мило, нито да хвърлям отдалеч нежни погледи.
Не и аз. Аз си имам компютър.
Откакто имам тази чудесна машина, нещата с жените винаги се уреждат, а Казанова ми послужи за пример. В безкрайната мрежа бъка от потенциални жертви. Няколко срещи в чата + няколко имейла = успешен уикенд някъде в страната. И това става с моето бирено коремче, с бира в ръка, по потник и пантофи, небръснат, като си ям чипс и се оригвам пред компютъра.
Вярно, в началото жените в интернет бяха малко и се нуждаех от известно време, докато отделя плявата от пшеницата, разбирай : да отсея представящите се за жени другарчета по пол от истинските кибержени. Но след известно време схванах номера. Жените не използват определени изрази или прекъсват разговора, ако другият ги използва. Мъжете, които се представят за жени са готови на всичко. Мъжът се нуждае от втори акаунт и второ име /ник го наричат в чата/, с което ръси простотии. Така се разпознават истинските жени и със своя истински ник прогонваш после благородно гадния сваляч. Двойно действие - чудесен трик!
Истинските жени все още си падат по героите. Изречение от типа ”Мразя, когато някой говори така с жена” и някой и друг израз за „дълбоко уважение към жените” са стократно по-успешни от целия репертоар на Хъмфри Богарт. Ако съм закачил на въдицата някоя жена, веднага и давам да разбере, че не съм заинтересован от нея и че някакъв любовен роман с нея е толкова далечно понятие като Австралия, например. Разбира се, това не и го казвам дословно, а говоря с нея малко, почти не задавам въпроси и говоря съвсем малко за себе си. После вежливо се сбогувам с нея и напускам чата. Тя ме намира за интересен и може да се обзаложите, че тя ме чака на следващия ден в чата.
Аз не я разочаровам. Тук съм. И отново си говорим, сега вече малко по-лично, но съвсем мъничко. И така нататък, докато и обясня, че чрез имейли бихме могли да бъдем по-подробни. Не я питам за адреса и /жените са толкова недоверчиви/, а и давам моя. Ако е клъвнала, ще ми прати имейл. И ще падне в капана.
Фаза 3: Тя ми праща един имейл. Сега вече мога да пийна една биричка за бъдещата победа. С разбиране и чувствителност отговарям на нейния имейл, и ако тя не е писала нещо лично за себе си, моят отговор е твърде личен. Разказвам за жените, които познавам /но само като добри „приятелки”/ и моята привързаност към тях и колко по-добре се разбирам с жените защото съм чувствителен, отколкото с безчувствените ми приятели. Разказвам кратки истории за приятелки, които си изливат душата пред мен и чиито проблеми винаги съм готов да изслушам.. Вживявам се в тази роля, докато тя ми пасне като втора кожа. Така моите писма стават толкова достоверни, толкова истински, че и аз самият почвам да вярвам в тях. Това е практично, защото никога не може да ме пипне при някакво противоречие.
След третия или четвъртия мейл и пиша най-важния отговор: „ В твоите писма прочитам между редовете, че някой някога много силно те е наранил.” Това действа. Действа винаги. Всяка жена някога е била наранена. След което тя хвали моята способност да се вживявам в чужда ситуация и нейното доверие е циментирано.
Тогава /но едва тогава/ и изпращам една снимка. Това е моята най-хубава, ласкателна снимка, но вече е ясно, че не съм добре изглеждащ мъж. Никога не съм и твърдял, такива глупави грешки отдавна не правя. Но в този момент на нея вече и е все едно. Спечелих!
Най-често получавам и снимка от нея. И тогава решавам, дали я искам. Не взимам всякоя. Във всички случаи тя трябва да изглежда добре. Ако тя е доста хубава, тогава разбира се, се напрягам малко повечко.
И сега започва фаза 4: Телефониране. Имам хубав глас, дълбок и мъжествен - знам, че жените държат на това.Обаждаме се често и говорим дълго. Трябва да се инвестира, нали.
След това всичко е много просто. Казвам, че един мой познат, когото искам да посетя, живее в нейния град и се уговаряме съвсем необвързващо да се видим на кафе. Жените обичат такива срещи да са на обществени места, знам това и затова предлагам винаги някое кафене в центъра на града. Тогава идва трудната част. Съобщавам и, че не мога да дойда на уговорената среща, защото моят приятел е трябвало спешно да замине или нещо подобно. И ако тя не звучи силно разочаровано, питам я дали не бих могъл – съвсем необвързващо, разбира се – да пренощувам на нейния диван. Толкова бих искал лично да се запознаем, а тя знае, че може да ми има доверие. Вярвайте ми, в девет от десет случая получавам дивана.
Още въпроси как продължава? Тя ще го иска. Аз ще се преструвам, защото не искам да злоупотребя с доверието и. Но после стигам до презерватива в портфейла ми. Ако е било добре, ще я поканя да прекараме един уикенд при мен. И най-късно тогава ще и кажа, че не мога да поддържам връзка от разстояние и ще приключа нещата. При това много ще съжалявам и често ще и пиша, колко много ме боли. Защото самият аз вярвам в това.
А с нейните проблеми и с нейната история ще се погрижа за новата, която вече чака в друг град моите имейли. Моят любовен живот е разнообразен, на Казанова мога само да му се присмивам.
Но той не е имал компютър.

/превод от немски език/
автор: Андреа Калмер

петък, 16 юли 2010 г.

Крушунски водопади - избягай от жегата!









Горещо препоръчвам!

Продължение  с видеоклип от 05.07.2013 г. Пак съм на Крушунските водопади в един дъждовен ден, но водопадите са си прекрасни:
Ето и няколко нови снимки: