сряда, 26 май 2010 г.

Смешни афоризми за работата

*Недостатъкът на това, да не правиш нищо, е, че никога не знаеш, кога ще станеш готов.
*Никой не е безполезен, той винаги може да послужи за лош пример.
*Не знам накъде съм тръгнал, но искам да съм пръв там.
*Господ вижда всичко, чува всичко и знае всичко! Моят шеф не вижда нищо, чува малко, но знае всичко по-добре!
*Където се появя, не става вече нищо, но да не съм слънце, да огрея навсякъде.
*Откъде да знам, какво мисля, преди да съм чул, какво казвам.
*Ако всеки мисли за себе си, значи е помислено за всички.
*Теоретик е човек, който практически само мисли.
*Работата ме омагьосва - мога с часове да я наблюдавам.
*Хора, които казват, че не трябва да се ядосваш за дреболии, със сигурност не са си имали работа с някой комар в спалнята.

събота, 22 май 2010 г.

Абитуриентски разточителства


Много хора харчат пари, които нямат, за покупката на вещи, от които не се нуждаят, за да се харесат на хора, на които не им пука за това.

снимки: www.abiturienti.com

вторник, 18 май 2010 г.

Укротяване на опърничавите

Четиво за настоящи, бивши и бъдещи /ха честито!/ учители
Методи на преподаване на чужд език
1.Подход
А/ Възникване
Методът възниква в края на 90-те години на XX век, когато МОНМ, тогава просто МОН, достига до мъдрата идея, че учениците от професионалните гимназии /бивши техникуми/ трябва да усвоят задължително втори чужд език, изучавайки го два часа седмично, в продължение на две години. Време предостатъчно за придобиване на една много добра комуникативна компетентност. За целта най-подходящи са паралелки от 26-30 ученика. Предстоеше ни да влизаме в Европа, трябва да се знаят езици.
Б/ Теория за същността на езика
Езикът е нещо, което подлежи на усвояване от мотивирани лица. Учителите изхождат от тезата, че знанията и уменията не са заразни болести, не се предават хей така от човек на човек, а за тяхното усвояване е необходима и някаква активност от страна на учениците.
2. Дизайн
А/ Цели на метода
Учителят да „налее с фуния” в главата на учениците няколко реплики от изучаемия език. След 2 години ученикът трябва да може да каже на съответния език „Добър ден.”, как се казва, откъде е и още нещичко при повече ентусиазъм, транспирация и късмет от страна на учителя.
Б/ Роля на учащите се
Тя им е известна още от началните им години на обучение, а именно, приятно прекарване в класната стая. За целта спомагат дейности като говорене на висок глас със съседа, хилене, провикване, гримиране, пращане на есемеси и слушане на музика, дремане, похапване, разхождане до кошчето за боклук и др. Прекарването в класната стая ще бъде най-съдържателно, ако успеят да изкарат „извън кожата и" "тая" /учителката/.
В/ Роля на учителя
Да издържи стоически часа, като не се поддава на провокации от страна на уччениците. Да си свърши работата. Да се опита прикове с нещо вниманието на учениците: подходящо е появяване по гол пъп, правене на челна стойка пред черната дъска, превод и изпяване на съответния език на новия хит на Азис в стил хип-хоп. Учителят трябва да излезе от час с ведро настроение и усмивка на уста. Той трябва да бъде достоен участник в едно съвременно риалити шоу.
Г/ Роля на учебните материали
Добре е учениците да се снабдят със съответните учебници и работни тетрадки, които да се носят от време на време в час. Но при липса на такива, работа вършат и хвърчащи листчета. Учителят трябва да се снабди с мегафон и слухов апарат. Мегафонът служи за даване на инструкции, а слуховият апарат се поставя, когато някой ученик бъде помолен да прочете нещо или да изкаже собствено мнение. Използванито на карти, таблици със спрежения и склонения е безсмислено. За учениците е все едно кое е Австрия и кое Австралия и някякви си там окончания не ги кефят. А на CD-та немците /респ. англичаните, испанците/ говорят много бързо и нищо не им се разбира, освен това основното предназначение на CD-плейъра е слушане на музика.
3. Процедури
Първите 10 минути протичат в изясняване на отсъстващите, посрещане на закъснелите, изслушване на ученици защо не са подготвени за часа и нямат домашна работа...
В обучението учителят използва разнообразни техники от различните подходи.
Най-желан от учениците е граматико-преводният метод. Каквото и да се каже, прочете или напише от учителя на съответния чужд език, то задължително трябва да бъде преведено на български език. Няма смисъл да показвате рисунка на слон и пет пъти да произнасяте ”елефант”. Все ще се намери някой да попита: „Добре, де, това слон ли е, какво да запишем?”
Всички инструкции, за разлика от директния метод, се дават на български език, като се повтарят по няколко пъти.
В началните часове на изучаване на езика се използват имитативни техники от аудио-лингвалния метод. Учителят посочва себе си и казва: „Их хайсе...” /Аз се казвам.../. Учителят пососова някой ученик и го пита :” Вии хайст ду?”/Как се казваш?/. Ученикът отговаря: „Их хайсе....”. Тази техника има успех, докато същата реплика бъде записана на дъската. Тя се прочита вече от първия ученик като „Ич хейсе...” и моментално бива запаметена от всички така. Няма смисъл да поправяте деликатно всеки поотделно...
Съвети към учителите, какво най-ценно от различните подходи биха могли да използват в своята работа:
-от „Метод чрез съветване”: Учителят винаги да изслушва внимателно проблемите на учениците и да не забравя: Клиентът винаги има право.
-от „Сугестопедията”: Никакви домашни!
- от „Цялостна физическа реакция”: Изчакайте естественото развитие на готовността на ученика да говори – краят на месец юни е подходящ период от време.
- от „Комуникативния подход”: Учителят е безполезно да се прави на „лидер в сянка”. Класът има вече 2-3 явни лидери и следва само техния пример.
Добре е накрая на часа учителят да предугади до секунда биенето на звънеца,защото едновременно с него гръмва и училищната радиоуредба. Учениците скачат, а учителят остава застинал с отворена уста по средата на някоя реплика.
Личностна оценка
Между нас казано, този метод на преподаване е широко разпространен в България, в наши дни. Питате се сигурно, как се укротиха опърничавите ученици по този метод. Не, не става дума за ученици, а за „опърничави” учители. След такъв час учителят си задава въпроса: „Какъв е смисълът на това, което правя?” Вуте го е казал: „Мога да копам, мога и да не копам”. А защо да преподавам, да полагам толкова усилия, да ме хващат страховити болести катo burn out, след като мога и да си почивам в час. НАСИЛА НЕ МОЖЕШ ДА ДАДЕШ! Явно повечето учители отдавна са разбрали това. Време е и аз да се вразумя.

П.С. Всякаква прилика със съществуващи лица и действия е случайна.

понеделник, 10 май 2010 г.

Приказка за печалната тъга


Една малка женица вървяла по прашен селски път. Тя била вече доста стара, но походката й била лека, а усмивката й блестяла със свежия гланц на безгрижно момиче.
Тя спряла при една свита на кълбо фигура и погледнала надолу към нея. Не могла да разпознае много. Съществото, което седяло в прахоляка на пътя, създавало впечатление, че е без тяло. Приличало на сиво фланелено одеяло с човешки контури. Дребната жена се навела и попитала:
- Коя си ти?
Две почти безжизнени очи погледнали уморено нагоре.
- Аз ли? Аз съм тъгата - прошепнал гласът запъвайки се и толкова тихо, че едва се чувал.
- Ах, тъгата! - извикала зарадвано малката жена, сякаш поздравила своя стара позната.
- Познаваш ли ме? - попитала тъгата недоверчиво.
- Разбира се, че те познавам! Ти винаги си ме придружавала понякога по пътя ми.
- Да, но... , - със съмнение отвърнала тъгата, - защо тогава не бягаш от мен? Не се ли страхуваш?
- Защо да бягам от теб, скъпа? Ти сама добре знаеш, че настигаш бягащите от теб. Но искам да те попитам: Защо изглеждаш толкова обезкуражена?
- Аз... аз съм тъжна - отговорила сивата фигура със сипкав глас.
Малката старица седнала до нея.
- Тъжна си, значи - казала тя и кимнала разбиращо с глава. - Разкажи ми, какво толкова те потиска.
Тъгата въздъхнала дълбоко. Наистина ли този път някой искал да я изслуша? Колко често си бе пожелавала това.
- Ах, знаеш ли, - започнала колебливо и много учудена - работата е в това, че никой не ме обича. Мое предопределение е да вървя измежду хората и да съм с тях за известно време. Но когато отивам при тях, те се плашат. Ужасяват се от мен и ме избягват като чума.
Тъгата тежко преглътнала:
- Те са измислили изречения, с които искат да ме пропъдят. Казват: "Алабаланица, животът е весел". И тяхната фалшива усмивка води до спазми в стомаха и задушаване. Казват: "Благословено да е това, което те прави твърд." И получават болки в сърцето.
Казват:"Трябва само да събера сили". И усещат раздиращи болки в раменете и гърба. Те казват: "Само слабите плачат". А насъбралите се сълзи почти ще взривят главите им. Или се упояват с алкохол и дрога, за да не трябва да чувстват.
- О да, често съм срещала такива хора - потвърдила старицата.
Тъгата се свила още мъничко.
- Искам само да помогна на хората. Когато съм съвсем близо до тях, могат да опознаят сами себе си. Ще им помогна да изградят гнездо, където да се погрижат за раните си. Който е тъжен, има особено тънка кожа. Понякога страданието избухва отново, като незаздравяла рана, а това боли много. Но само който допусне тъгата в себе си и изплаче всички неизплакани сълзи, може наистина да се излекува. Но хората не искат аз да им помогна. Вместо това те слагат една ярка усмивка върху техните белези и се смеят рязко. Или пък се обвиват в броня от горчивина.
Тъгата млъкнала. Нейният плач отначало бил слаб, после по-силен, и накрая съвсем отчаян. Малката старица взела сгушената фигура в ръцете си. "Колко мека и нежна е при допир"- помислила си тя и галела нежно треперещия вързоп.
- Поплачи си, тъга,- прошепнала старицата с обич- почини си, за да можеш да събереш отново сили. Ти никога вече не трябва да странстваш сама. Аз ще те придружавам, за да не взима унинието надмощие.
Тъгата престанала да плаче. Тя се изправила и учудено гледала своята нова спътница.
- Но...но - коя си всъщност ти?
- Аз? - казала дребната старица подсмихвайки се, а после се усмихнала отново безгрижно като младо момиче. - Аз съм надеждата.

/превод от немски/

автор: Inge Wuthe http://www.sternzauber.de

неделя, 2 май 2010 г.

Незаменима

Преди много време отново започнала битка между доброто и злото.
Всички добродетели и пороци се борели на живот и смърт. Причинявали си ужасни рани, потекли реки от кръв.
Лукавството и коварството били надделели над справедливостта и й оковали ръцете.
Разкъсана от зъбите на омразата и ревността, любовта била на смъртно легло, в това време алчността се опитвала да удуши великодушието.
И за двете страни било страшна битка.
На бойното поле стояла невредима само добротата. Въпреки че я обсипвали с камъни и я пронизвали стрелите на неблагодарността, тя се изправила ненаранена от прахта.
Добротата гледала изпълнена с ужас лежащите на земята. В битката нямало победители и победени.
Добротата започнала да утешава страдащите. За всекиго имала тя мила дума, независимо на чия страна се е борил. Тя донесла вода и започнала да промива раните.
Оттогава дори нейните врагове осъзнали, че тя е непобедима и незаменима.

/превод от немски/
Celine Rosenkind
www.wortkarussel.de